Родопска хаберея сиаивряк
Наричат хаберлеята „възкръсващото растение”, безсмъртниче, цветето на Орфей и др. Какво го свързва с чудния певец, живял някога в планината Родопи и е част от българската традиция? Дали това, че са обитавали една и съща територия, или необикновените му свойства, способността да преживее и да победи смъртта?
Хаберлеята е терциерен реликт. Тя е оцеляла над 2 милиона години благодарение на невероятните си приспособления за живот. Растението притежава забележителна анабиотична сухоустойчивост. Екземпляри, престояли дълго време (до 31 месеца) в хербарий, не загубват своята жизненост. Хербаризирани листни розетки след засаждане и поливане оживяват.
Биологичният смисъл на анабиозата е преживяване на физическата и физиологична суша, т.е. продължителните летни засушавания и зимните студове, когато поради ниските температури водата в почвата е практически неизползваема за растенията. Тази невероятна способност за оцеляване се е развила в древни времена. През терциера, при условията на по-топъл и влажен климат, хаберлеята и други представители на семейството вероятно са били широко разпространени в Европа и Азия.
С настъпването на ледниковия период през кватернера много от тях загинали, а други успели да се приспособят към променящите се условия. Силиврякът и неговият събрат – рамондата, си изработили специфично физиологично приспособление – изпадане в анабиоза (вид период на покой и временно преустановяване на жизнените функции). Така те успели да доживеят до наши дни. Разбира се, трябва да се отбележи и фактът, че заледяването на Балканите е било по-слабо и затова на тяхната територия са успели да се съхранят много цветя и растенията, загинали на територията на Европа и Азия. Това е причината тук да се срещат толкова много ендемитни растения.
Безспорно хаберлеята е доста красиво цвете! Снимката която си показал/а в gradina-cvetia.blogspot.com е доста хубава. Поздравления!