До село и назад

Едно време ме оставяха на село летата, при баба и дядо. Малко родителите да се оттърсят от умората и да заредят батериите с търпеливост:).  Събирахме се цяла тайфа от братовчеди, съседски деца и деца от далечните къщи и ходехме в близката борова гора, малко извън селото. Ходехме по полето с 2 – 3 кучета, влизахме в близката борова гора и си представяхме, че сме се изгубили и се ослушвахме за диви свине и изгубени песове. Беше забавно. В днешно време децата ходят на село само, за да видят къде се намира. Кокошките и козите ги гледат в Зоопарка на големия град, като някакви полезни изкопаеми. Добре че в началното училище са се потрудили да ги има в Буквара, за да знаят какво е куче и какви звуци издава. Съвремието ни поставя в смешни ситуации. Питайте едно 7 – годишно дете за компютър и ще научите повече, отколкото вие знаете, но ако го питате кравата къде пасе ще се зачуди. Селата западат, защото ако има  дай боже начално училище, в него няма кой да учи. Дори ромчетата вече знаят, че поговорката от едно време “Учи, за да не работиш”, не важи. На мода е да работиш в чужбина. Българското село е станало международна сила. По младото поколение е оставило деца на 2 – 3 години, да се отглежда от бабите, а те са запрашили с пълна сила в чужбината.

Бабата се превръща в майка. Парите пълнят джоба и изпразват същността на българина. Спомням си рояка хора, когато събираха реколтата. Носех си по една монета в джоба, за да не ме закука кукувица с празни джобове.  Сега виждам само сенките им, останали във времето, някъде там. Една – две баби куцат едвам, едвам и се хвалят, че децата са в чужбината.

Надеждата при българите нкога не умира, дори когато сме пред прага на смъртта. Важното е вярата, че един ден ще сме добре. Вечността е в нас и ние сме в нея.

HTML код на статия

Автор: nelsun84


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

1 коментар по “До село и назад”

  1. Пламен каза:

    Много ми хареса написаното и съм напълно съгласен с автора. Аз също много обичам родното си село, но за съжаление картинката там е точно, както я е описал nelsun84… Виждам как селото се обезлюдява със всяка изминала година… от 2000 души, на 1000…..от 1000 на 600…. и така…. тъжна история… “На мода е да работиш в чужбина” да, за съжаление това се е превърнало в нещо като мода и един вид този който е останал в България не е със всичкия си…. За съжаление думата селянин в днешно време е обида, а думата емигрант е модерна…

Напиши коментар