Директория за статииЧети статии през RSS. Вземи статии за твоя сайт. Пиши статии срещу заплащане.

ЕСЕ ЗА СВОБОДАТА И ЗА …БЯГСТВОТО ОТ НЕЯ

Благовеста Балабанова

Както клетките на един организъм служат на плана за функциониране на биологичната система, така и индивидът се ограничава в рамките на нормите на социума в името на функционирането на цялото. Хората живеят заедно в големи и малки общества и зависят един от друг. В един свят, в който всички същества са неразривно свързани и в който явленията непрекъснато се пораждат едно от друго, ние не можем да сме свободни от всичко извън нас. Всеки човек притежава свобода, но тя е строго регламентирана, защото, щом живееш със себеподобни, ти се оглеждаш в техните очи като в огледало. Свободата на човека е в неговия избор, а този избор става на фона на епохата, обстоятелствата и обществото, в което живее. Разглеждайки човека като зависим от времето и епохата, стигаме до извода, че абсолютна свобода няма. Разглеждайки човека и неговия вътрешен свят, разбираме, че свободата е негова характеристика, негово неотменимо качество и право, съществуваща дълбоко в личното му Аз.

Основната ми теза е, че през целия период на своето съществуване човекът се е стремял към свободата и в същото време … е бягал от нея. Не, това не е някакъв абсурд, уважаеми читателю! Цялата история на човечеството е изпълнена с ярки примери за това. Оказва се, бойното поле е тук, в самите нас.

В развитието на човешката цивилизация човекът се освобождава от различни окови.  Това освобождаване винаги поражда чувство на независимост и в същото време  тласка към самота и изолация, съмнения и страх и въвлича в нов вид подчинение и натрапчиви, ирационални действия. Всяка нова епоха и обществена система подпомагат развитието на човека и в същото време го превръщат в още по-безпомощно същество; разширяват свободата му и в същото време му създават нов тип зависимости. Борбата за свобода винаги разрушава старите форми на власт и ограничения. Човекът си мисли, че колкото повече прегради сваля, толкова по-голяма свобода постига. А всъщност резултатът е, че на мястото на старите врагове на свободата идват нови, различни по своя характер.

Усилията за разкъсване на сковаващите политически, икономически и духовни вериги заемат централно място в най-новата история на човечеството. За свобода са  воювали подтиснатите, търсещите нови възможности. Срещу онези, които са имали привилегии и са ги  защитавали. И когато една класа е водила борба за независимостта си, тя е била проникната от убеждението, че се сражава за освобождението на човека изобщо, прегръщайки идеала и мечтата на всички поробени хора. В тази продължителна война обаче, подтиснатите класи след победата се нареждат до своите врагове, за да защитават новите си привилегии. Все пак – въпреки многото поражения, свободата е спечелила  редица битки, доказващи, че човекът е способен да бъде господар на съдбата си и да взема решения по собствена воля. Икономическият либерализъм, политическата демокрация, религиозната автономност, индивидуализмът скъсаха оковите една след друга, а премахването на външното господство като че ли беше единственото условие за постигане на свободата на личността. За мнозина краят на Първата световна война например, бе окончателна победа на свободата.

Само няколко години след това се оказа, че не е така – новите режими поставиха под свой контрол обществения и личния живот на човека, подчиниха огромно мнозинство. С изключение на шепа хора, на  които то не можеше да търси сметка. Отначало широко споделяното мнението, че победата на авторитарната система се дължи на лудостта на няколко души, която ще свърши с тяхната гибел се превръща в илюзия.. Оказа се, че причината е в  низките страсти на човека – смятани отдавна за мъртви от наложилата се представа за човека като разумно същество и изпратени в Средновековието като плод на невежество или лукави замисли на царе и жреци.

Бурните промени, които настъпиха в света през миналия век и особенно през последното му десетилетие, създадоха нова обстановка на несигурност и страх и сякаш отново сме участници в познат кръговрат. Очакванията за всеобща сигурност и спокойствие и свободата, която те носят, не се сбъднаха. Към старите опасности – надпревара във въоръжението, военни конфликти в различни части на света, глобално замърсяване на планетата, бедност и болести, се добавиха нови: международен тероризъм, организирана престъпност. Нарастна взаимната зависимост между държавите. Решаването на който и да е проблем вече не е по силите на една държава, колкото и мощна да е тя. В глобален план се налага икономически модел, базиращ се на абсолютизацията на пазара и частната собственост, на гонитбата на икономически ръст и конкуренция, на пълна либерализация на икономиката и оттеглянето на държавата от нея, на свободната от ограничения и граници търговия, на безпрепятствено и бързо придвижване на капитали. За първи път в историята цялата власт е под контрола на мощен транснационален капитал – той събаря и въздига правителства, премахва и прокарва граници, определя световния ред и правилата на играта. Колкото и да е динамичен, това е елитарен, агресивен модел, твърде добър за 1 милиард богати и сити хора, но твърде лош за другите 5 милиарда бедни и гладни хора. Освободеното от задръжки laissez-faire, рапространяването на пазарните ценности във всички области на живота отново заплашва свободата на индивида и неговото отворено, демократично общество.

За съвременния човек свободата има две значения. Негативна – той е освободен от традиционните авторитети, но същевременно е станал изолиран и отчужден от себе си и другите. Позитивна – личността има възможност за пълна реализация и активен живот. Победата на свободата е възможна само в общество, където личността, нейния растеж и щастие са мисъл и цел на системата. Където животът няма нужда да намира оправдание в успехи или в нещо друго, а личността не е подчинена или манипулирана от някаква външна сила – държава или икономически механизъм. Общество, в което идеалите и съвестта на личността не са породени от  външни изисквания, а са действително нейни собствени, отразяващи спесифичното  й Аз. В един свят на laissez-faire никога не биха били построени пирамидите в Гиза и в Тикал, нито катедралите в Париж и в Кьолн. Ако зависеха изцяло от пазара, Микеланджело никога не би нарисувал Сикстинската капела, Колумб не би отплавал в океана, Рузвелт никога не би прокопал Панамския канал, държавни и подкрепяни от държавата магнати никога не биха прокарали в света железопътни и телеграфни линии. Човек никога не би достигнал до Северния полюс, да не говорим за Луната. Защото пазарът поощрява скромните амбиции, които носят бързо материално удовлетворение и комфорт, но обезсърчава грандиозните мечти, върху които се строи цивилизацията. Той се превъплъщава изцяло в Санчо Панса и не остявя място за Дон Кихот.

В тази обстановка, в сремежа си да променят радикално международните отношения, лидери, политици, философи и политолози лансират нов сценарии за бъдещето – за Новия световен ред. А дали човекът ще стане по-свободен или отново ще избяга от свободата си – предстои да видим.

ВНИМАНИЕ!   Преди да копираш статията в друг сайт, прочети Условия за използване!

HTML версия:

URL на статия: