Игралните казина и прането на пари

Хазартните предприятия, без значение законни или не, винаги са били смятани за свързани по един или друг начин с криминалния свят.  През последните десетилетия най – голямо значение се отдава на използването на казината като банкови институции, които могат да помогнат престъпниците в прането на пари.  Тайният закон за банките от 1970, с подобрения, и Закона за борба с паричните измами от 1994  се отнасят точно за проблема с прането на пари.

Прането на пари включва различни дейности. Много престъпни предприятия разчитат на подкрепа от хора от улицата – купувачи на дрога, клиенти на проститутки, хора участващи в нелегални залагания. Те плащат за използваните продукти и услуги с монети с ниска стойност – 1,5,10 и 20. В резултат престъпните агенти разполагат с много големи количества хартиени пари. Парите са неудобни за носене и е особено трудно да бъдат изнесени извън страната и вложени в тайни банкови сметки в чужди държави. Когато банка или казино нарочно заменят голям брой банкноти с ниска стойност срещу няколко банкноти с висока стойност, те може би изпират пари в полза на престъпни агенти.

Налице е изпиране на пари и когато финансовите институции обръщат депозити в различни форми – чекове за пътуване, банкови чекове, вносни бележки. Понякога институциите помагат за банковите измами и по невнимание – например когато извършват поредица от трансфери към банкови или потребителски сметки те правят за закона много трудно проследяването на източника на парите.

Казината са много уязвими когато престъпниците се опитват да ги установят като свой законен източник на пари който може да се използва открито. На теория изглежда много лесно дадено лице да влезе в казиното, да си купи чипове за игра, да ги залага заедно със съучастник на рулетка (единия залага на черно, другия на червено), и после декларира всички пари с които си тръгва от казиното като доход – регистрирайки само печелившите облози.

В този случай играчите са съгласни дори да плащат данък доход върху печалбите им от казиното, чувствайки че по този начин се отървават от шанса да станат предмет на разследване от Служба за вътрешните приходи в САЩ (Internal revenue Service, в България – НАП). Същата ситуация е дори по-благоприятна в казината в Канада и Европа, където не се налагат данъци върху печалбите. Всичко от което се нуждае играч от тези казина е просто уверение че парите са спечелини при игра в казино. Когато въпроса за съучастничеството на казината в прането на пари бе повдигнат в интервю с мениджър на голямо европейско казино, той скромно каза: „Допускам, че това е част от услугата която предлагаме”. Според тези думи всеки играч в казиното е добре дошъл, независимо от намеренията си, тъй като казиното печели именно от играчите. Все пак казината в наши дни могат и да губят ако участват в парични измами: в случай на доказано участие в такива схеми те биват глобявани или затворени нацяло.

През 1970г. Конгреса гласува Тайния закон за банките. Първоначално се е отнасял само за традиционните банкови институции. Този закон задължавал банките да докладват на Министерството на финансите на САЩ за всяка една транзакция на суми над 10 000 долара в брой.  Всяка банка трябвало да бъде много бдителна и да следи и по-малките транзакции, за да бъде сигурна че никой не престъпва законите чрез многократни трансфери. През 1985 наредба на Министерството на финансите включила в обсега на закона и хазартната индустрия. Казина с над 1 милион долара годишни приходи трябвало да спазват съответни  изисквания. Една година по-късно, през 1986, нарушаването на тези изисквания било криминализирано със Закона за контрол върху паричните измами.  Този закон изрично определя много дейности генериращи приходи като възможни начини за пране на пари.  Пробвал ли някой да прекара такива пари през казино или банка, той извършвал престъпление. Същото прави и всеки, който умишлено подпомага други лица в подобни измами. През 1994 Закона за борба с паричните измами разширил прилагането на закона и върху казина, които досега не попадали в обсега му заради произхода на своите собственици (хора,принадлежащи към суверенни малцинства на територията на САЩ).

Тези казина и всички други търговски казина с изключение на тези находящи се в Невада, банки и други финансови институции докладвали редовно на Министерството на финансите. Щата Невада поискал Министерството да позволи местни щатски служители да въвеждат новите изисквания. Съобразно това служителите прекарвали над 20 000 часа на година събирайки доклади, проверявайки записи, посещавайки казина и разследвайки всякакви оплаквания свързани с превеждане на пари. Властите в Невада също така налагали и значително по-високи глоби за нарушителите отколкото където и да е другаде. Например казино трябвало да заплати глоби надхвърлящи 1,5 милиона долара заради доказани многократни нарушения.

Казината са длъжни да следят всички играчи за да се уверят че никой не обменя над 10 000 долара преди да имат изготвен пълен доклад включващ  категорично установената му самоличност. Докладите се представят на властите най-късно до 15 дни след транзакцията. Всички трансфери над 3 000 долара също трябва да бъдат регистрирани за да може по-късно да се определи дали за деня са преведени над 10 000 долара.

Тези изисквания се отнасят за пари внесени в брой в казиното по различни причини – купуване на чипове, депозиране за по-късна игра, за залагания в брой, а също така и за всички пари излизащи от казиното – например награди, изтеглени депозити, осребрени чекове. Казинаъа в Невада също трябва да докладват всякакви съмнителни дейности извършвани от играчите или служителите в казиното.

След внесени поправки и изменения в законите за паричните измами, сега всичко казина са длъжни да провеждат специални обучения за своите служители за да бъдат те абсолютно наясно със изискванията за докладване. Задължително става и изготвянето на счетоводен план за целите на всички дейности.

HTML код на статия

Автор: Hristo Anastasov


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

Напиши коментар