Интересно за диамантите
Диамант идва от гръцкото adamas или несломим. Наричат го още елмаз. Това е минерал, който е една от двете модификации на въглерода/втората е графитът/. Диамантът е най-твърдият от естествено образуваните минерали, а шлифован като брилянт е един от най-ценените скъпоценни камъни. Класическият обработен диамант е 57-стенен. Така се осигуряава красивото и уникално пречупване на светлината.
Диамантите се делят на идеално прозрачни, полупрозрачни и непрозрачни, което до голяма степен зависи от структурата им, примесите, плътността на оцветяването им, включенията. Определянето на чистотата и прозрачността става чрез специална „скала на чистотата”.
Цветът на диамантите е различен. Той може да бъде жълт, розов, оранжев, с оттенък на коняк, зелен, син, кафяв и др.; като това се обуславя от наличието на т.нар. хроматофори или примеси, дефекти в кристалната решетка и др. Цветовата характеристика в различните страни е различна, защото се използват различни критерии. Цветните диаманти са изключителна рядкост, това ги определя и като доста скъпи.
В природата се срещат диаманти с различни размери, като обикновено преобладават такива под милиметър до 0,5-1 см в диаметър. По-рядко се срещат по-големи кристали, като често те получават собствени наименования. Някои от големите диаманти имат и своя история, която често е свързана с много пролята кръв и промяна на съдбите на цели народи. Известни такива диаманти са Кулинан1(530,2 карата), украсявал скиптъра на английския крал Едуард VII, той е и най-големият обработен диамант; Кохинор (108,9 карата), който последно се намира в короната на кралица Елизабет, където е и до днес; Тифани (128,5 карата)-намерен в рудник „Кимбърли” през 1878г. Закупен от американската фирма Тифани и остенен с 90 фасети в Париж.
Историята на диамантите се пише от древността. Започната преди 5 хиляди години продължава и до днес. Приемало се, че благородният му блясък притъпявал гнева. В стари рецептурници пишело пък, че когато един войн носи диамант на оръжието си, ще се спаси от враговете си. В Индия се смятало, че когато бащите поръсвали с шепа елмазен прах главите на децата си в деня на наричането им с име, това вещаело здраве и благополучие.
Днес, при описване на диаманта, многократно се използва думичката „най” – най-твърд, най-блестящ, най-скъп. И освен, че е синоним на богатство и
разкош в целия свят, диамантът е и ценна суровина за промишлеността.
