Двойните стандарти в международните отношения
ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
БЛАГОВЕСТА БАЛАБАНОВА
Световната система на международните отношения възниква на границата между 19 и 20 век. Нейното формиране открива възможности за универсално сътрудничество и взаимодействия между големите играчи, формира световни равнища на международни проблеми, поставя нови изисквания пред икономиката и политиката на държавите. Въпреки пространствената си глобализация, до средата на 20-ти век системата на международните отношения не включва пряко като субекти много страни и народи в различни части на света. Кратките периоди на снижаване на международното напрежение през тревожните години на Студената война се редуват с остри кризи, при които няколко пъти световните отношения са доведени до ръба на унищожителна за цялото човечество трета световна война. Краят на Студената война и разрушаването на военно- политическата и идеологическата конфронтация в международните отношения повлияват благотворно върху световния мир. Но реалностите през последното десетилетие на 20-ти век и началото на 21-ви век остават все още далече от възможностите и не оправдават първоначалния оптимизъм. Нестабилността в международната система не е премахната , а като че е пренесена на едно равнище по-ниско: от глобално към регионално. Идеологическата непримиримост е заместена от тревожното преплитане на екстремен национализъм и религиозен фанатизъм. Междинното, регионалното звено на мира и сигурността в международната система се оказа недостатъчно развито, а това снижи ефективността на действията на ООН( носеща главната отговорност за световния мир и сигурност) по начините, предвидени в гл. 8 на нейния Устав- защита на международния мир и сигурност с помощта на регионални споразумения и органи.
В системата на международните отношения има една система от неформални принципи, даваща по-големи възможности или свободи на едни субекти в сравнение с други. Тя се характеризира с неравноправно отношение към различни групи от хора и се нарича система на двойния стандарт. Разбира се, в теорията няма да срещнем определения и характеристики на двойните стандарти, но в практиката ще намерим примери в изобилие. Трудно политиците и дипломатите признават, че двойните стандарти съществуват. Още по-трудно биха признали, че в епоха на турбулентност, на хаос и динамични промени, политиката на двойните стандарти е недопустима и застрашава глобалната сигурност и безопасност.
В сферата на международните отношения се постигат външнополитическите национални интереси. Това са интереси, чието постигане и защита засягат пряко интересите на други нации и заради това защитата и задоволяването им са възможни чрез взаимодействие с други нации. Само по себе си възникването и съществуването на национален интерес в определена сфера не е основание при всички обстоятелства държавата да пристъпи към неговата реализация. Всяка нация има интерес да бъде силна и богата, но недопустимо е да постига това за сметка на други нации. Външнополитическото поведение следва да се преценява и с критерии, които стоят по-високо, напр. общочовешките ценности, императивните изисквания на международната система, принципите на международното право и на справедливостта. Притежаващи превъзходство в силата, големите държави трудно превъзмогват изкушението да я използват за постигане на преследваните от тях цели. Малките държави по-често са принудени да се позовават на правото и справедливостта, докато големите нерядко си позволяват да изхождат от свои, изгодни само за тях тълкувания и критерии за ,,право’’ и ,,справедливост’’. От неразумната си външна политика може да пострада всяка една страна, но от неразумното и безотговорно поведение на великите сили страдат много страни, понякога и цялата световна общност.
Външнополитическите цели трябва да се определят на основата на задълбочено познаване на тенденциите и закономерностите на международните отношения, а изискванията към правилния избор на външнополитически цели все повече растат. Съвременното международно право и морал отхвърлят известното правило ,,Целта оправдава средствата’’. Истината е друга, а именно- целта определя средствата, които следва да се използват за постигането й, но не ги оправдава. Твърдението ,,целта оправдава средствата’’ отваря широка врата за всепозволеност във външнополитическите отношения, всепозволеност, която е изгодна за влиятелните и силните, но е крайно неизгодна и опасна за онези, които не принадлежат към тази категория. За съжаление, в международните отношения това нерядко остава само в областта на теорията. Особено, когато се отнася за външнополитическата практика на големи, силни, влиятелни държави.
В сферата на външната политика има редица постоянни критерии и приоритети, съобразно които се взимат решения и такъв критерии е запазването на международния стандарт при който високо се оценява зачитането на международното право и морал. Редът в системата на международните отношения изисква от субектите на отношенията определено поведение. Правилата, определящи какви да бъдат тези отношения образуват регулативните подсистеми на отношенията (право, морал и религия). Това са норми за поведение, които винаги изразяват изискуемото, онова което трябва да бъде, а не винаги това, което е. А съответствието между едното и другото е от изключителна важност.
Такава подсистема от принципи, която дава по-големи възможности или свободи на едни субекти на международните отношения в сравнение с други, която се характеризира с неравноправно отношение към различни групи от хора е система на т.нар. ,, двоен стандарт’’.
Като ,,двоен стандарт” се определя неравностойното третиране на дипломатическите партньори. Обикновено се проявява в политиката на големи държави, които провъзгласяват определени външнополитически принципи и изисквания в отношението си с другите страни. Двоен стандарт възниква, когато тези принципи се прилагат селективно. Например: санкции за нарушаване на човешките права се налагат само на някои ,,нарушители’’, а на други – не, макар че техните провинения са по-големи. Сърбия е бомбардирана заради репресиите в Косово, макар че проблемът с турските кюрди е по-болезнен (по-голяма продължителност на конфликта, по-голяма маса засегнато население, повече жертви, по-сурови административни рестрикции).
Ситуация на двоен стандарт възниква и тогава, когато генерални принципи не се спазват заради конкретни политически съображения. Например: въпреки подкрепата си за либералната демокрация, САЩ неведнъж сключват съюзи с диктаторски режими в името на военностратегически изгоди.
Класически двоен стандарт е осъждането на действия на друга страна при възхваляване на аналогични свои действия. Например: Съветският съюз нарича намесата на САЩ в Корея, Виетнам, Гренада, Панама и др. ,,агресия’’ и ,,интервенция’’, а своята намеса в Чехословакия, Афганистан и др. – ,,братска интернационална помощ’’. Същото се отнася и до намесата на САЩ в Панама и Никарагуа, на Великобритания по време на Фолклендската криза и т.н.
Външната политика и международните отношения, които тя поражда, винаги са били богати на двойни стандарти. Една от причините е, че външна политика означава справяне с непредвидими ситуации, поради което тя трябва дя е гъвкава и спрямо нея трудно могат да бъдат приложени железни правила. Нито една държава не е ,,застрахована’’ от прилагането на двойни стандарти, но има държави, за които тези двойни стандарти са се превърнали в неизменна част от външната им политика и от поведението им на международната сцена.
Двойните стандарти са нещо нормално. Те всъщност отразяват ИНТЕРЕС.
Например:
Държава 1 има силна търговия и зависимост с Държава 2 и слаба зависимост с Държава 3. Когато има конфликт между Д2 и Д3, Държава1 ще подкрепи Д2 и ще отхвърли Д3. Това е двоен стандарт, но интереса го изисква…
Темата за интереса е много…интересна!!Това е една мантра,повтаряна до лудост както от образовани хора,така и от не толкова такива.Странното при мантрите е,че хората,които ги повтарят не се замислят и не разсъждават правилно ли е или не това,което повтрят и на което са последователи.И така-поколения наред.Наистина беше прието интереса да е в името на всичко.След промените,които се случват обаче,и които засягат всички хора по земното кълбо,идеолозите на тези матри взеха да се позамислят.Че нещо не върви така,както го определят.Започват да издигат ценностите над интересите в стремежа си да не одрежат клона,на който седят.Прочетете нещичко за това-вече има такава информация.
Двойните стандарти не са нормално нещо.Това,че съществуват,не значи,че е правилно.Просто още никой не се е заел с проблема.Трудно се събуждаме.
Така е, защото държавите са като хората, които ги управляват – не разбират, че когато всички наоколо са добре, тогава е най-добре…
Така е,съгласна съм!