Чудиш ли се какво не му достига на живота ти?
В живота си всеки човек опознава себе си все по-добре, и по-добре с всеки изминал ден. Периодът на осъзнаване на процеса, започва в онази странна възраст, наречена пубертет. Именно с настъпването, на която, се появяват въпросите и колебанията, свързани с личността. Последвалите оценки от самоанализа, са изключително важни за същността и живота на всеки от нас. Именно поради тези факти няма как да не сте изпитвали чувство на непълноценност, сякаш нещо ви липсва. Усещането ви убива от вътре и ви кара да се запитате :
- ” Какво не му достига на живота ми? ” – Този на пръв поглед безобиден въпрос, определено изисква много труден отговор, който би могъл да нанесе сериозни последствия върху една крехка психика.
Един самоанализ изисква предварително да сте опознали себе си, което включва не само оценка на качествата,но и на недостатъците ви. За съжаление децата в юношеска възраст все по-често се питат:
- “Какво липсва? Как да си го осигуря или с какво да го заместя?” – Всъщност страшното не е това,че се питат, а това какво си отговарят. Повечето ученици са изключително комплексирани на различни теми – социално положение, килограми, интелектуален потенциал и т.н. Има още един вид младежи – такива, които не ценят даденостите си , при тях това поражда чувство на празнина и непълноценност. Именно за тази част от тинейджърите пиша. Драги приятели, онова което не му достига на живота ви, сте самите вие. Чувството на липса ви убива? Ами тогава направете нещо! Намерете подходящо и приятно за вас занимание, което да ви помогне да развивате потенциала си. Създавайки ред,пълнота и смисленост на ежедневието ви, ще придобиете достатъчно самоувереност, което ще ви оттърве от усещането за празнина и със сигурност ще ви амбицира да поставяте пред себе си и съответно да постигате все по-високи цели.
За да повярвате на твърдението ми, ще разкрия пред вас опита на най-близката ми приятелка. Тя е един изключителен човек, който мина през много сериозни изпитания, за да достигне до баланса на живота си. Както при всеки от нас, така и при нея дойде денят, в който започна самоанализът. Първоначално беше решила, че има “много” сериозен проблем с килограмите и това е истинската пречка за нея да се чувства удовлетворена. Поради силното си желание да запълни празнината, макар всички съвети да не предприема промени в храненето си , тя премина на невероятно строг режим, който не включваше абсолютно никакви ястия. Тази “диета” наистина я отърва от много килограми, но с цената на ред припадания и приемания в болница. След поредното по-сериозно премеждие, нейните ,притеснени до смърт родители, предприеха сериозни мерки за нейното възстановяване. Дори и след травмиращото отслабване, онова чувство бе останало и я изгаряше от вътре, докато един ден нейният баща не подхвърли шеговито, че като човек минал през такива перипетии, би трябвало да напише книга. Тя прие идеята и мигом се залови за работа и ето, че скоро чувството бе изчезнало. Моята приятелка бе открила, онова, което я кара да се чувства значима и това й предаваше самоувереност, хъс и борбеност.
Призовавам ви да търсите смисъла на живота си. Намерете онова, което ви доставя удолствие и ви кара да се чувствате истински удовлетворени от себе си. Съветвам ви да се занимавате с колкото се може повече неща, за да усетите къде е вашата стихия, за да се самовъзпитате на организираност, а тези неща ще предадит на ежедневието ви тъй нужната пълнота.
