Готвенето и журналистическите статии/репортажи.

Готвенето и журналистическите статии/репортажи.

Напоследък се нароиха толкова много кулинарни предавания, а скоро трябва да започне и последнто реалити на тази тема.

От къде този интерес – прескачайки каналите и разлиствайки вестниците се редуват злободневните статии и предавания с рецептите за поредният буламач. Някак си е нормално човек да намери общите черти между двете – имам предвид буламача сготвен без вкус и недодяланите статии и репортажи – и двете са някак си направени през пръсти, ей така да има нещо та макар и безидейно.

Много хора казват, че готвенето е не само кулинарно задължение на домакините, а е творчески процес, създаването на нещо вкусно и красиво- наслада за сетивата. Такива трябва да бъдат и повечето журналистически статии и репортажи, а насладата се сетивата при тях се превръща в обективност и значимост. Вместо това те се превръщат в някакво задължение с полуготови продукти.

Обикновено кулинарните ни предавания са свързани с взимането на необикновено недостъпни продукти – камбоджански копър, маринован бут от северноамерикански елен, туркменистански шоколад и конгоджанска целина- все неща които човек може лесно да намери в квартална бакалия на сносни цени?! Следва разбъркването на съставките с незнайно какви си достижения на съвремената техническа мисъл и резултатът е малограмажно изкушение поднесено в нестандартна чиния. Всички наоколо си облизват пръстите и свалят шапки на готвача, обикновено някой нереализирал се индивид вживял се в друго творческо поприще.

Горе долу е и положението със статиите и репортажите- имам предвид, че и там трябва да има някакъв творчески процес, отново от някой нереализиран в съответната област специалист. За разлика обаче от готварските рецепти с нестандартни продукти всеки ден се сервират стандартни статии и репортажи със стандартните продукти и събеседници.

Взимате един Бойко Борисов (основната съставка), гарнирате с някой и друг министър (за цвят и вкус), добавяте малко международно положение ( за интернационалност на гозбата ) и поръсвате с малко хвалби или съвети и поднасяте с музика(обикновено силиконова ) и буламача е готов.

Само дето на хората май започна да им писва от нескопосаните журналистически манджи. Какво не ни е наред за пореден път в криворазбраната ни действителност, май нещо пак объркахме?

Защо не вземем да пробваме със стандратни гозби с типчните за нашите географски ширини продукти които всеки може да намери без да се свързва с половината посолства в страната ни и да се радваме на познатия ни вкусен резултат с който се хвалим пред чужденците. За сметка на това може да разменим малко съставките в статиите и репортажите и да опитаме с нещо по-различно и нестандартно иначе рискуваме буламачите да стават все по-големи и постни макар с основните си съставки.

Така и хората може да продължат да четат статиите или гледат репортажите в очакване на вкусната вечеря, вместо да сменят канала гледайки и похапващи полуфабрикати.

http://sivkiv.blogspot.com/

HTML код на статия

Автор: sivkiv


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

Напиши коментар