Мианмар отблизо
Приблизително 20 години са минали от времето, когато Мианмар е бил просто задния двор на социалистическия блок. Днес той живее забързания живот на своите западни братя, но все още под сянката на болезнени спомени и не особено свободно настояще. До Мианмар летят Air France.
Интернет кафета, суши барове и задръствания, нощни клубове и концерти на открито, галерии в които съвременните артисти предизвикват цензурата на Хунтата – многото лица на столицата Янгон са колкото привлекателни, толкова и отблъскващи на моменти със своята вулгарна забързаност. По малките нехигиенични пазарчета се смесват миризмите на чесън, сандалово дърво и изгорели газове, за да създадат една неповтроимо екзотична атмосфера.
Миналото също не отсъства от градксия пейзаж под формата на изящни пагоди. „Швегадон”, тридесететажна позлатена пагода, построена преди повече от хиляда години, е може би най-забележителната гледка. Идеалното време да я посетите е привечер, когато там се стичат поклонници и монаси (твърди се, че тук се съхраняват осем косъма от Гаутама Буда), а косите лъчи на слънцето създават впечатлението, че златните пилони около храма горят.
Ако сте в Мианмар, посетете и Мандалей – вторият по големина град на Мианмар, и бивша столица. Той е кипящо гъмжило от хора и рикши, които се провират по улиците между будистки храмове и манастири. Дворецът „Мандалей”, който е бил дом на последният бирмански крал, е бил построен отново с принудителен труд през 90-те години на 20 век, след като изгорял след Втората световна война.
Пътешествието из Бирма може само да ви покаже как контрастите се съчетават (почти) хармонично – бедни и богати, млади и стари, щастливи и нещастни – всички живеят под един облак, а страната им, с нейните разбити пътища и лъскави хотели, е идеалният декор.
