Моята страница за здравето. Билките на Мария Требен.
Когато не го ценим то ни напуска. Това е нашето здраве. А трябва да знаем как да го пазим и поддържаме в добра форма. Дори и при най-малкото 
неразположение трябва да направим нещо с билки, а не с лекарства. Важно е да се знае, че в повечето случаи билките ни влияят по-бавно. Затова пък винаги по-безопасно ни помагат. Доказва го Мария Требен със своята богата практика в събирането на билки и лечението с различни билкови рецепти. Може да се каже, че Мария произхожда от билкарска фамилия, понеже и баба й, и майка й са известни с познанията си за лечебните свойства на билките. Пастор Кюнцле и пастор Кнайп са другите уважавани билкари в обкръжението на Мария Требен, от които тя се учи много. Тя открива безценна информация за лечебните свойства на някои забравени билки в стари ръкописи. Такъв е примерът с шведската горчивка. Публикуваният от нея начин за приготвяне на Малка шведска горчивка е преписан точно от такава стара билкарска книга. Затова и стилът на описанието на случаите в които се прилага горчивката е архаичен.
Много е важно времето за събиране на билките. Както по отношение на сезоните, така и по отношение на времето през деня. Много от билките, например, тя препоръчва да се събират през най-горещата част на деня. Тогава и полезните етерични масла са в най-голямо съдържание. Билки се събират през цялата година, колкото и невероятно да звучи това. Например имелът е най-лековит и може да бъде събиран през месеците октомври, ноември, декември, март и април. През останалите месеци той няма лечебни свойства. И тук Мария Требен препоръчва малка хитрост. Да предпочетем за събирането на имела март и април, понеже през този период птиците са освободили имела от лепкавите му семена, които през зимата трябва да отделяме на ръка.
Как да се събират, как да се сушат, да се съхраняват, какви основни начини на прилагане тя ни препоръчва. Основен принцип е щаденето на природата. Когато тръгнем да си събираме билки не бива да го правим като за последно. Да не ликвидираме цялата популация на една полянка от жълт кантарион, например, понеже на следващата година вероятно пак ще се нуждаем да лекуваме неврозата си. Да не изтръгваме растенията от корен при положение, че се нуждаем само от цветовете. Други пък, като киселицата, която бори Паркинсоновата болест, не се сушат и съхраняват, а се консумират само в прясно състояние. Да не се презапасяваме излишно, понеже ефективната сила на билките е за около година. Простичко е, стига да го поискаме!
