Странности на така нареченият градски пейзаж.

Разхождайки се в центъра на града ни човек не може да не забележи някой странности на така нареченият градски пейзаж. Започваш с дупките, намусените хора и сивите сгради, но някъде там в очакване на пролетта и малко зеленина прикриваща някои от „красотите” на столицата, човек започва да се вслушва в разговорите наоколо. Не го прави нарочно, но знаете как е някой подвиква, дочува ти се твоето име, обръщаш се и продължаваш.

Не там е проблема –  проблемът е, че вече все по-трудно разбираш какво говорят хората около теб, някак си подобно на усешането да си в някоя друга страна, когато все още не знаеш езика.

Дочуваш нещо но не го разбираш – „еий днес си за кашмер” хмм дали си чул правилно, какво ли казват хората? Не знаеш, но не искаш да попиташ – последният път, когато го направи започна онзи неприятният разговор в стил – за кого се мислиш ти.

—————————————————————————————————————–

Историята бе прозаична за теб или поне в началото. Момичето бе от Ямбол, а момчето от Септември и ти бе с тях и пиехте кафе. Някак си преглътна факта, когато си правехте среща и те ти казаха, че са на квартирка в центъра и ще седнат да те чакат на онова „фиешан” кафе, докато дойдеш от твоя далечен картал. Те ти бяха приятели и за теб нямаше никакво значение от къде са, а и ти бе писнало да разглеждаш хората по този признак – къде си се родил.

Те започнаха спор кой от тях говори „меко” – ти не го очакваше, не подозираше какво може да се случи. Ти бе там просто, за да се видиш с тях и да пиете кафе. Спора продължаваше и ти реши да се намесиш ей така да го обърнете на шега и да продължите. Не очакваше, че и двамата ще се обърнат към теб и цялата тази ярост може би заформяща се от спора по между им ще се излее върху теб .

За кой се мислиш ти, нали си само един надут пуяк, ние сме кадърни знаем и можем много. Вие софиянци сте мързеливи и нищо не можете, защо си хвърляте боклука в други градове? Та какви софиянци има като пра – баба ти е от еди кое си село и лятото на морето ни е писнало от вас?

—————————————————————————————————————–

Продължението за всички е ясно – или пък не?

Усещанията в човек след това са странни – пак някак си подобно на това, което изпитваше в онази другата страна. Там живееш, но се чувстваш някак си в чужди води. Някой четейки това ще каже – поредната статия за софиянци и провинциалисти и можем да продължим така до безкрай.

Защо тогава ти трябва да споделяш това нали? Може би, защото искаш да кажеш или може би по-правилно да помолиш. Хора не мразете софиянци. Някак си странно, но все повече се получава, че те стават една малцинствена група, която иска и се опитва да е разбираща и толерантна( та нали никой не избира къде да се роди). Не нападайте софиянци като Ви попитат какво значи „кашмер”, те не знаят тази дума(както много други).

Започваш да се замисляш, че това ти заприличва на обратна дискриминация нали, уж те градските души са лошите, а може би не е така. Та нали и несофиянци си хвърлят боклука в този град (малко от него е и техен все пак ). Никой не избира къде да се роди, но всеки може да избере какъв да бъде.

Хвърлете си боклука(разделно по възможност и не през балкона) софиянци и несофиянци.

http://sivkiv.blogspot.com/

HTML код на статия

Автор: sivkiv


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

Напиши коментар