Експертиза на почерка
Под почерк се разбира системата от привични движения на ръката (двигателен навик), възпроизвеждащи съвкупността от писмени знаци. Почеркът притежава три основни своиства:
а) индивидуалност. Тя се обуславя от уникалността на всяка човешка личност като съвкупност от различни нейни характеристики. Индивидуалността на почерка се формира от анатомо-физиологичните (опорно-двигателния апарат и структурата на човешката ръка) и нервно-физиологическите и психологическите особености (вниманието, волевете качества) на човека. Индивидуалносгга съществува още в процеса на формиране на писмено-двигателния навик и се запазва в целия процес на неговото функциониране. Уникалността се изразява чрез съвкупността, а не само в отделни признаци на почерка.
б) устойчивост – тя е относителна. Най-ниска е степента на устойчивост в началния етап на формиране на писмено-двигателния навик. Впоследствие, с упражняването на навика се постига сравнително постоянна и висока степен на устойчивост, особено при лица с трайна писмена практика.
в) комуникативност – тя би следвало да се разглежда в два аспекта: 1) като възможност да се предава смисловото съдържание чрез графичните знаци. В този смисъл комуникативността следва да се третира като относима към неограничен кръг лица (потребители); 2) комуникативността може да се разглежда и като възможност за съхранение на криминалистично значима информация, изразена чрез признаците на почерка. В този случай кръгът от потребители на информацията, съдържаща се в определен почерков обект, е значително стеснен само до носителите на специални знания за почерка.
Разграничават се следните признаци на почерка:
а) базови признаци- те изразяват най-общата характеристика на почерка. Към тях се отнасят: общият строеж на почерка – характер на преобладаващите движения на ръката, яснота на почерка,шрифт на ръкописния текст, координация на движенията на ръката (изразява степента на овладяване на писмено-двигателния навик)
б) общи признаци – те отразяват свойствата на писмено-двигателния навик не в отделните движения, а в цялостната им система. Към общите признаци могат да бъдат отнесени:
Размер – изразява пространствената площ на графичните обекти;
Наклон – изразява разположението на писмените знаци спря-мо линията на реда на писане;
Натиск – измерва се с ширината на щрихата на химикалната паста, мастилото или молива;
Свързаност – изразява броя на знаците, изписани с едно дви-жение на ръката;
Разтегнатост – изразява съотношението между височината на графичните знаци и разстоянието между тях;
Амплитуда – разстоянието между първия и последния знак при изписването на една дума, и други.
в) частни признаци – те изразяват отделни страни на писмено-двигателния навик, проявяващи се при изписването на отделните графични (буквени) знаци.
Към частните признаци на почерка се отнасят:
Точка на започване на движенията на ръката;
Точка на завършване на движенията на ръката;начин на започване и завършване на движенията на ръката;
Преобладаваща кръжност на движенията на ръката при изписване дъговидните елементи на отделните писмени знаци;
Начин и място на свързване на отделните писмени знаци и техните елементи;
Място на пресичане на щрихите на отделните елементи на писмените знаци;
– разположение на отделните елементи на буквените знаци спрямо линията на реда и други.
Почеркът се изменя под влияние на няколко фактора:
а) вътрешни – към тях се отнасят:
Физическото състояние на пишещия, отклонения във функционирането на психиката и нервната система, възрастта на лицето;
б) външни – те са:
Външните условия на писане – температура, осветление, влажност, видът и състоянието на пишещите принад-лежности и средства, позата при писане и други;
в) в зависимост от продължителността на въздействие:
Трайни и временни.
г) в зависимост от характера на изменението:
Умишлени (криминални – това са имитацията и маскировката), естествени (обичайни) и патологични (необратими).
При преценка характера на изменението на почерка следва да се има предвид и неговата вариационност. Последната изразява различието между две проявления на писмено-двигателния навик на едно лице, като при това проявление могат да се открият повече съвпадения, отколкото различия.
