Хиперактивния татко
Наскоро четох една книга за хиперактивното дете. Помислих, че има толкова много информация за бебетата, децата, младежите, както и за изтощената и недоспала майка, която тотално се е занемарила заради децата си…без време, без пространство, без личност…Та някъде в периферните ми мисли (защото ми беше трудно да си призная) се появи гордата осанка на таткото…с болките в кръста (от ежедневното пълнене на коритото), с напрежението в работата, с мрачното настроение (причинено от колегите, закъснели с проекта), със скъсания ляв чорап…
Колко процента мъже помагат на жените си?…Хм, май много малко, но все пак ги има. Не е като онази помощ, която изцяло ни отменя и имаме време да организиране следващата седмица (то е ясно, че сме големи организатори) или спокойно да погледаме Гала, или да отидем на шопинг, или на кафе…
Елате да се разходим малко из криволичещите улици на техния свят…
Ден първи. Срещата е изключително важна в началото на седмицата. Трябва да се обади на подизпълнителите (днес е последният срок за изпълнение на проекта), на счетоводителя (правят данъчна ревизия на фирмата), да отиде до НОИ (пускат се болничните за майчинство). И на всичкото отгоре в задръстване. Лудница! В този момент се обажда благоверната му. Трябва да се отиде на ваксина…Мълчание (автоматично пренареждане на приоритетите, посоката на движение, задачите), мъчително поемане на въздух, запалване на цигара. А от другата страна – кое е по-важно – „тъпата“ ти работа или здравето на детето? Изречение, което веднага поставя линията на напрежението в отношенията. Затова НОИ, счетоводител, срещи остават на заден план (но все пак е понеделник, ден за работа…)
Ден втори и ден трети…One and the same
Ден четвърти. 19.00 часа. Време за новините – малко спокойствие преди шумната вечеря. Ще дават Бойко Борисов, който по-рано сутринта е влязал в задочен спор със Станишев; Дянков отново изцепил хранителна метафора; скандал между Йол и Бербатов. „Донеси ми малко вода, моля те.“ Сладка усмивка (милата съпруга кърми бебето, няма как). „А, и може ли да ми направиш фреш, защото педиатърката каза, че имам нужда“…Ушите на таткото стават все по-червени. „Но не слагай лимон, че ми дразни стомаха – само грейпфрут и портокал.“ И пак усмивка. А през това време Николай Дойнов пожелава лека и спокойна вечер…
Ден шести. Денят е слънчев и усмихнат. Събота. Сутрешно кафе. Страхотно! Сам на терасата, тихо…по-голямото дете е толкова сладко и добричко. НО! Рекламите по Cartoon Network…„Тате, купи ми играчката от рекламата, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те…незабавно трябва да си избере едно от четирите смъртни наказания на юдейското право (убийство с камъни, изгаряне, обезглавяване или удушване), защото иначе ще полудее. И кафето се разля…
Ден седми. Някак си неусетно таткото решава да дремне на възглавницата (най-добрата му приятелка, най-желаната утеха). Но се започва: „Цяла седмица не си ми обръщал никакво внимание, колко месеци не сме излизали навън, ти ме превърна в домакиня, как можах да допусна най-голямата грешка в живота ми, преди какво беше, а сега…ще видиш ти! (най-вероятно няма да има изгладени ризи няколко дни).
Трудно му е. Но бъдете сигурни, мили дами – истинският мъж може да прави много неща едновременно и зад мълчанието, въздишките, тук-таме хапливите думи и многото работа, стои обичта. Не се съмнявайте. Какво ще кажете, а?
Сега е моментът да му направите едно кафе. Но не забравяйте – той ще измие чашите!
Новата седмица започва…
