Църквата “Св. София” – исторически паметник с многовековна история
Един от най-уникалните паметници на културно-историческото наследство на България е църквата „Св. София” в София. Този невероятен исторически обект е един от малкото паметници, преживели цялата история на българската държава, стоически устоял на всичките ú превратности. Няма друг паметник, така напълно отразяващ историческата съдба на София. Градът е осветен и осенен от Божията Премъдрост, защото символ на неговия живот през вековете е храмът му „Света София” – храмът модел, пример за подражание в други земи и градове.
Специален интерес представляват останките от четири гробищни църкви и около 50 антични римски гробници, открити при археологически проучвания и случайни изкопи под църквата, разкриващи нови и непознати страни на християнската древност, съхранили се тук. На лично място в централната част на столицата се извисява храмът „Света София” – Святата Премъдрост Божия. Издигнат на почетно високо място, той всява всевечна благодат над околния свят. Храмът е построен върху четири по-малки християнски базилики и античния некропол на града, където са погребани първите християнски мъченици в края на II век. Сега представлява трикорабна кръстокуполна базилика, отнасяща се към т. нар. план „латински кръст” с удължено западно рамо. Всички предмети, открити в църквата, под нея и в непосредствена околност са изключително важни източници за историята ú.
Археологическите проучвания на мястото започват още през 1893 г. При направените през 1911 г. разкопки и реставрации на църквата под личното ръководство на проф. Филов, се разкрива изключителната ú историческа и художествена стойност. Освен многобройните гробници от сердикийския некропол от II в. и отделни гробове в подземията, са открити и два мозаични пода, лежащи един върху друг, съхранили очертанията на по-малка гробищна църква, преустройвана неколкократно. Открити са и основите на няколко зида, както в апсидата, така и в централната част на църквата, което ясно говори, че преди създаването на „Св. София” на същото място са били издигани други църкви, съответстващи на различните епохи. По-късно е уточнено, че това са гробищни църкви, а в резултат от проучвания върху тях е установен историческия период на създаването им.
Първата е построена след издадения Милански едикт от Константин Велики (313 г.). Втората е изградена след управлението на император Юлиан Отстъпник (316-365 г.) и е разширение на първата. Третата църква е строена след въстанието на готите през 378 г. От четвъртата е останал само един малък зид под абсидата. Сегашната, пета по ред е построена от император Юстиниан Велики (450-457 г.), който я е посветил на Божията премъдрост. След 809 г., когато хан Крум включва Средец в държавната територия на България, след покръстването и през цялото българско средновековие храмът продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и място за погребения. По време на Второто българско царство тя придобива статута на катедрална митрополитска църква и дава името си на града – София.
В рамките на Османската империя православният храм е превърнат в джамия „Сияуш джамия” и в продължение на 250 години съществува като такава. При двете големи земетресения (1818 и 1858 г.) минарето пада и турците я изоставят. Оцелялата част е пробразувана в склад и функционира като такъв до Освобождението. На 4 януари 1878 г. пред сградата са посрещнати войските на генерал Гурко.
Според стара софийска легенда, душите на мъчениците, погребани под църквата са опазвали неведнъж православния храм от разрушение и са наказвали всеки, който дръзнел да му посегне. Още през XVII в. пътешественици дочули от местни хора, че под храма имало таен параклис с мощи на светии. Извършените открития в бъдеще доказват недвусмислено истинността на тези твърдения.
Базиликата е обявена за народна старина през 1927 г. Реставрацията ú приключва през 1930 г. и същата година е осветена, а след това е укрепена и напълно възстановена. През 1955 г. църквата е обявена за паметник на културата. В периода 1978-1979 г. под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен и дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.
През 1997 г. долната мозайка е вдигната за реставрация, при което е открит подиум за олтарна маса, към който е прилепено двукамерно гробче с по една сребърна кутия във всяко отделение. По-малката съдържа човешки зъб, а по-голямата – все още неизследвана органична материя. Вграждането на тези останки в основата на църква показват, че става дума за реликви или мощи на светци.
От всички предишни църкви има запазени интересни, декоративни, художествени и значими останки. От разширението на първата е запазен мозаечен килим с 80 кв. м площ, от третата и от четвъртата църква има съхранени по-малки фрагменти от раннохристиански символи, изобразени също върху мозайки. Многоцветните, добре запазени мозайки с висока художествена стойност, предлагат уникални възможности за експониране. През лятото на 2003 г. случайно е открита нова уникална гробница, част от римския некропол под базиликата, която датира от края на IV или началото на V в. и е една от най големите, откривани в този район. Структурата ú се отличава по това, че традиционният свод e подкрепен с каменни масиви от двете страни, за да не рухне под собствената си тежест.
Днес до пространството около древния некропол под базиликата се слиза по подвижни стълби. Едно бронирано стъкло разделя богомолците в храма от античните развалини под него. Най-съкровеното място на църквата „Св. София” е нейното сърце, намиращо се в подземията на сградата, където са скрити най-ранните спомени и загадки за историята ú, мястото откъдето всички ние – обикновените хора черпим информация за миналото на България.
Тя е сред най-впечатляващите и древни забележителности, градообразуващ фактор и исторически паметник с многовековна история. Днес е духовен и културен мост от античната история на римския град Сердика, през ранно-византийския период и средновековния Средец. Този уникален храм на културно-историческото ни наследство заслужава да бъде видян и опознат от всички българи, защота въпреки ударите на съдбата е устоял в продължение на дълги столетия на всички разрушителни стихии, символизиращ по този начин в себе си миналото и трайността на самия град.
Историята на един народ е националното богатство на всяка общност и тя трябва да бъде съхранявана, опазвана и популяризирана.
