Какво ям аз и какво ядат моите коне

Това сигурно ще учуди повечето хора, които ме познават, но въпреки всичко аз от няколко месеца съм суровояд, тоест човек който яде само растителна храна в необработено състояние. И не започнах това като вид диета, а наистина го възприех като начин на живот. Естествено е много рано да твърдя, че съм 100%суровояд, защото все още се изкушавам понякога от чаша вино или някоя кисела краставичка. Но вярвам, че това ще отмине, защото вече изобщо не поглеждам към храната, която съм яла през целия си живот. Защото вече ясно знам, че храната която ядем ни кара да се чувстваме силни или слаби, здрави или болни. Честно казано, аз се изплаших от хилядите болести, които могат да ни сполетят без да очакваме: боя се от рака, от гриповете, които ме събарят често, от болестите, които вече съм боледувала.

Първо започнах да чета. Попаднах на една много хубава книга, в която се казваше да не носим непрекъснато товара на другите и своя, защото именно от това се изморяваме, боледуваме и дебелеем. Да не се претоварваме с много задачи и да си даваме по-често почивка, ако не можем за повече, поне за една секунда да поспрем и да си отдъхнем, да обмислим какво точно правим и защо и тогава пак да продължаваме. Имах няколко много натоварени години напоследък и се стараех да поема много голям товар върху себе си, след като прочетох тази книга си казах-„ все пак аз съм човек, не мога да нося непрекъснато седем коня, къща, куче, гълъби, родители, приятели; сумарно ако съберем това са няколко тона отговорности с които аз се събуждам и заспивам” и наистина се поспрях малко и се замислих. Оказа се, че за последните няколко натоварени години съм се променила ужасно много, къде без да разбера, а къде нарочно и не всички от тези промени ми харесваха. Тази книга всъщност ме накара да се обърна към себе си и да започна да се променям в посоката в която искам, в която ще се харесвам. И започнах пак да чета и да търся начини за това. Така попаднах на суровоядството, покрай другите духовни и физически практики.

Аз никога не съм харесвала месото и даже бях няколко години вегетарианец, а когато започнах да се занимавам с конете и отидох на село съвсем се отказах от идеята за месо, което идва от живи, чувстващи, мислещи и страдащи животни. На някои ще му е смешно това, но аз с очите си видях как крави оплакват току що заклания си приятел и това не беше смешно. Започнах да виждам в месото само трупове и колкото и пържени, подправени и гарнирани да ги правим- това са си трупове на животни. Аз никога не бих убила с ръцете си животно и смятам, че след като не мога да го направя не съм месоядно същество.

Аз обожавам да гледам как конете ми пасат трева, тук вече можете да се посмеете с мен. Когато гледам как пасат изпадам в някакъв вид медитация, това ужасно много ме успокоява. И често съм си мислила как тези големи, силни животни си набавят всичко необходимо от тревата? И след като започнах да се храня само с растителна храна разбрах защо и как. Първите седмици аз бях на върха, чувствах се толкова енергична и щастлива, не чувствах глад и умора, спях много по-малко, но много добре, спряха да ме болят колената и още куп неща. Наистина ли ми се случваше, не можех да повярвам….бях във възторг. Толкова малко промених, а толкова много получих! И всичко това от няколко ябълки, моркови, орехи…(лошото е, че през зимата няма такова разнообразие от свежи храни, но все пак винаги има какво да похапнеш)

Оказва се, че можем да си набавим толкова много чиста енергия с живата храна, а ние цял живот се тъпчем с отровна и мъртва храна. Толкова енергия, колкото имат конете. Можем да ядем като тях покълнал овес, покълнали всякакви зърна и да си набавяме белтъците от които имаме нужда. Можем да ядем трева, но разбира се нямаме достатъчно време да си пощипваме и дъвчем добре по цели безметежни дни, затова имаме блендери, които ще свършат тази работа заради нас, а ние ще пием свежи зелени коктейли, които можем да си приготвим от всякакви зелени растения, плодове и зеленчуци.

Просто исках да споделя, че можем да променим себе си чрез храната, която поемаме. Аз вярвам в това и го усещам по себе си. Радвам се на всеки един ден, каквото и да ми се случи. Радвам се, че имам приятели и възможността да общувам и работя с коне. Мисля, че има на какво да ни научат животните. Мен конете ме научиха на много неща. Едно от които е да се храня правилно.

http://taborahorses.com/blog/item/22-какво-ям-аз-и-какво-ядат-моите-коне.html?tmpl=component&print=1

HTML код на статия

Автор: rt


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 1.0 от 6 звезди. (от 1 глас)
Какво ям аз и какво ядат моите коне, 1.0 out of 6 based on 1 rating

Напиши коментар