Очевиден шок, г-жо Плевнелиева
Всяко чудо за три дни или до следващото “събитие-дъвка”. Вече четвърти ден(от встъпването в длъжност на г-н Плевнелиев) в медийното пространство се коментира отсъствието на “първа дама” до Президента Плевнелиев. И ако ми позволите, обобщението ми до момента води до следните линии: в лявото пространство, това отсъствие се тълкува едва ли не като каприз, своенравност и липса на дисциплина, а в дясно този избор е почти социално одобрен като цивилизационен метод за оптимизация на политическата сцена. България е парламентарна, а не президентска република. Същинската роля на Президента ни е почти официозна и протоколна, а какво видяхме от президентшите ни след 1989г. Фондации, благотворителност, маниери. липсата им… Наистина, не им е лесно на г-жите, толкова протокол има за спазване, но пък ако не си осъществил мечтата си да бъдеш модел, да се занимаваш със социално ангажирана, административна, благотворително, медийна, показна и т.н. работа – ок! А сега да опитаме да разберем, какво е положението в обувките на г-жа Плевнелиева(експозирам, т.к. вероятно всички сме запознати, дори и с детайлите). Работеща жена (и то в IT сферата), майка на три деца, в разцвета на силите си(36г.), реализирана и развиваща се жена, дейна и сега си представете как се превръща в президентша. Тук ми хрумва, че това е демоде роля, нещо като жените-домакини, разновидност на пластмасовите момичета, които се грижат за себе си и семейството си, “огряват” навсякъде и поддържат социално-желателната рамка.
От скоро обаче искренно ме радват коментарите и в социалните мрежи и факта, че дори г-н Плевнелиев я цитира, коментирайки липсата и за пореден път. Не мога да си представя какво би ме накарало да приема подобно предложение. Г-жа Първанова, продължи да работи в БАН, когато не бе заета с протоколни ангажименти. Изобщо тази публичност кой би си я причинил без необходимостта да се храни взаимно с и от медиите. Харесва ми да лежа на тази страна, че оставайки в “живия” живот г-жа Плевнелиева би била много по-полезна, на всички ни дори, като социален барометър, който някак няма да изгуби “чернозема” под краката си.
Модерна, реализирана, независима съпруга, майка, данъкоплатец и вероятно много по-полезна в тези си роли, отколкото в тази на съпруга на президента на Република България. Въпрос на мислене, и аз съм доволна от това решение, въпреки пъроначалния шок – да, нея наистина я няма до него. Но такава е участа на прецедентите! Не мисля, че отказа от тази публичност е толкова важна за политиката ни, но виж за гладните за сеир очи -да! Дано научим нещо от това поведение!
