Спри, бъди по-отговорен
Наскоро отмина един от онези дни, на които може би трябваше да обърнем повече внимание. Но както и на националните ни празници така и такива чествания и възпоменания, отминават някак без отношение и съпричастност. 18 ноември е ден на възпоменание на жертвите на пътно-транспортните произшествия. С резолюция на Асамблеята на Организацията на Обединените нации от 2005 година всяка трета неделя на месец ноември е обявена за Световен ден на възпоменание на жертвите на пътно-транспортните произшествия. И този ден се отрони от календара така както и другите обикновени дни. А статистиката е страшна.
Аз като майка имах задача да поговоря с моето дете за този ден. За всичко, което се случва по-пътищата на страната ни, в нашия град, с близките ни. Най-вече за неспазването на правилата за движение и това, че вече не обръщаме никакво внимание на пътните знаци. Продължавам да забелязвам все същото нехайство и безотговорност по пътищата. Това беше задачата, на която учителката ни помоли да обърнем по-специално внимание. Аз много и се зарадвах. Повече от хубаво беше, че имаше такава инициатива, заедно да помислим и заедно да възпитаваме.
Опитахме през този ден да обръщаме повече внимание на всички знаци около нас, както и на всички участници в движението, да направим оценка и да помислим какво е правилно и какво трябва да се направи, за да се избегнат всички неприятности, които могат да ни се случат. Разменихме си ролите и беше много забавно и за двете, направихме си карта и сигурен маршрут само през светофари и пешеходни пътеки от вкъщи до училище. Беше полезно и за двете.
В забързаното си ежедневие сме свикнали да не обръщаме особено внимание на детайлите. Сякаш изпускаме нишката и накрая я губим. Учим децата си да са като нас-нервни, забързани, разсеяни и безотговорни. И не само ние го правим с нашия пример, а и околните – някой познат, съседа отсреща, учителката в градината или училището. Децата трябва да са обща грижа на всички, заедно, а не само в семейството или само в училище. Добрите инициативи трябва да са водещи и да бъдат повече, сега, не утре – тогава ще е много късно и безсмислено. Всички участваме в живота, той е дар. Не преминаваме лекомислено през него, за да го губим толкова лесно и безотговорно.
Обърнете се към децата и се учете от тях, те знаят как!
