Въображението – лечител или вредител?
Няма човек по света, който да е лишен от въображение. Различни хора с различни идеали. Въображение в по-голямо количество, и такова, което едва едва изплува на повърхността. Едното е гигантска вълна – цунами а другото – безобиден планктон, който бива погълнат от дълбините на човешкия мозък. Що се отнася до гигантската вълна – цунами, или казано на прост език – гигантския прилив на въображение, можем ясно да различим два напълно противоположни аспекта: „зараждане“ и „опустошение“. Именно тях ще разгледаме в тази статия.
Ежедневието в този забързан и понякога яростен свят изисква от нас хората да бъдем търпеливи и не рядко, доста креативни личности. Да вземем за пример намирането на нова работа. Представете си, че току що са Ви наели на позиция в абсолютно нова работна среда, и от Вас се изисква да бъдете иновативни и изобретателни. Някои от Вас на мига ще залеят работната аудитория с гореспоменатата гигантска вълна от професионални джаджи. Други от Вас ще будуват до късни нощи, само и само да успеят да създадат плодовете на своя труд. И в двата случая, Вие, драги мои встъпващи кариеристи ще останете доволни от онова, което сте посели, защото въображението Ви е работило на сто процента, единствено и само във Ваша полза.
Погледнато от друг ъгъл обаче, цунамито на нашите мисли може да бъде толкова нездравословно, колкото е и тютюнопушенето, например. Сигурно ще се запитате „Защо?“. Не винаги в живота става това, което сме искали или за което сме мечтали. В даден етап от нашето развитие винаги присъства момент на падение. Казано с други думи – чувстваме се опустошени.Например, това се случва ако имаме здравословен проблем. Какво е първото действие, което Вашето тяло и съзнание предприемат в такъв момент? Може би, една част от вас посещават специалист. Което е по-добрия вариант, повярвайте ми. Какво се случва с останалата част? Цунамито започва бавно и тихо да се надига. Обхваща всяко кътче от Вашето съзнание, и Вие вече дори не можете да спите. „Ще ми мине“ ,казвате си, но и самите вие знаете, че нещата се влошават. В този случай въображението Ви съвсем не работи за вас, и не е никак добре за Вашето здраве да продължавате да стоите хванати в капана му.
Винаги съм твърдяла, че каквото повикало – такова се обадило. Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи. Дали ще допуснем да бъдем залети и опустошени от нашето гигантско цунами, или ще навлизаме в океана от мисли с премерени стъпки, зависи изцяло и единствено от нас. Лечител или вредител е Вашето въображение?
