Защо станахме най-бедни в Европа?

Бедни хора има по целия свят. Дори в много страни бедността е по-голяма от нашата. Разбира се наред с бедните, които са голямото болшинство – 90-95% от хората, че и повече, има и богати и то много богати. Д-р Тренчев наскоро правилно отбеляза, че бедността може да се дължи на три фактора – природни бедствия, войни и вътрешно-управленски фактор в съответната държава. А какво е съотношението между бедните и богатите, зависи най много от третият фактор – далновидността морала и управленските умения на лидерите – минали и настоящи. Дали когато са на власт, те се ръководят повече от личните си интереси или от общонационалните. Но тъй като демократичните общества управляващите се избират от гражданите, то вярна е фразата, че “всеки народ си заслужава управляващите”.

А в това отношение голяма роля играе народопсихологията, традициите, политическата зрялост, активност и ориентираност на хората. дали са робували на чужди владетели или са се радвали на умни и далновидни ръководители, които са своят пример, поведение и държавнически решения са осигурявали националната независимост.

Петвековното османско иго, което е преживял нашият народ, през което са се раждали живяли 20-30 поколения, се отразило зле на нашите предци, че и на нас. Това е дало основание на дядо Славейков да пише, че “преклонена главичка остра сабя не сече”. Но репликата на Ботев, че “такава главичка хомот влече”,  подвигът му на връх Вола, надигането на народа през Априлското въстание и подвизите на нашата млада армия при Сливница, Булаир и Одрин, както и урокът на хан Кубрат към синовете му с чупенето на пръчките, дават основание на строителите на съвременна България да напишат на фасадата на Народното събрание : “Съединението прави силата”.

А защо по късно, че и до днес нашите политици и държавници не се съобразят с тази изстрадана мъдрост и все се делят на “фили” и “фоби”? С лошите последствия от тази филия и фобия са свързани и много лоши примери от нашата най нова история. Героят от Сливница капитан Бендерев е осъден и разстрелян; двамата ни мъдри държавници – Стамболов и Стамболийски са посечени; Трайчо Костов – виден антифашист е репресиран след 1949г., защото е защитил националните ни интереси. Поради тази фирия и фобия кюстендилския депутат и заместник председател на Народното събрание Димитър Пешев, който имал куража в името на хуманизма да се опълчи на всесилния Хитлер и да се застъпи за спасяването на 50 хиляди български евреи, след това е осъден от Народния съд и лежал в затвора. Тези горчиви уроци от нашата история са му дали основание да изкаже при едно интервю след излизането си от затвора следните мъдри слова: “Ние сме малък народ, но не е нито разумно, нито оправдано, нито достойно да се прегръщаме с двете ръце за една велика сила. Трябва да оставим едната си ръка свободна, та ако се наложи, да я протегнем към друга, ако това е в интерес на нацията”.

Жалко е, че наште политици и държавници не са се получили от тези мъдри съвети на Димитър Пешев. И след като на два пъти прегръщахме с две ръце Германия после СССР, сега пак прегръщаме друг голям брат от зад океана. Въпреки че той има вече 16.6 трилиона долара външен дълг, а новите икономически тигри са вече на изток, че и в Южна Америка и Южна Африка.

По същият лековат начин прегърнахме с две ръце през 90-те години на миналия век и се предоверихме на Ричард Ран и Роналд Ът от Американската търговска камара и на тяхната програма по-скоростно въвеждане на неолибералната пазарна икономика. Държавата беше обявена за лош стопанин, а нейната насочваща и регулираща роля – силно ограничена. Нима тогавашните наши управляващи не знаеха, че в Европа държавната собственост се движи от 35% във Франция до 65% в скандинавските страни. А в Турция, Израел, Южна корея и Чили държавната собственост има най-голям дял.

Ето само няколко факта, които характеризират нашата държава като “лош стопанин”, когато депутатите ни от всички цветове приеха с ръкопляскане планът Ран-Ът:

  • в българското машиностроене работеха 730 завода и фабрики с 430 хиляди работници, 3500 инженери и 5000 научни дейци. То осигуряваше 55% от износа на страната. Изнасяни са по 150 хиляди и електрокари и мотокари годишно. Произвеждани са 18000 стругове, в това число с програмно устройство, фрези, бормашини и др., от които 90% са изнасяни в десетки страни в Близкия изток, Азия и Западна Европа.

  • във военнопромишления комплекс бяха ангажирани 100 хиляди души и той е реализирал по 1,5 милиарда долара годишно от износ на специална продукция

  • заводът за пектин в Перник беше единствен на Балканския полуостров и по-голяма част от продукцията се експортираше

  • промишленото производство беше достигнало 20% от БВП и 70-90% от него се изнасяше, в т.ч. за 3,13 милиарда долара към така нареченото второ направление.

Почти всички тези и много други промишлени предприятия, които осигуряваха експортна продукция с висока добавена стойност 17,5 милиарда долара само за ГФР – 168 милиона, бяха приватизирани и ликвидирани. Въпреки, че повечето от тях бях оборудвани с модерна екипировка, внесена от реномирани и водещи западни фирми, и можеха да бъдат адаптирани към условията на пазарна икономика. Така беше разпиляна и научно-техническата ни интелигенция. Най-квалифицираните и подготвени от тях емигрираха, а други които останаха тук се “преквалифицираха” като охранители, продавачи и дребни бизнесмени, които бяха фалирани от едрите монополи.

Други две груби “грешки”, които бяха допуснати в началото на демократичните промени у нас, и спомогнаха за обедняването на държавата и хората, за които неотдавна спомена председателят на БАН акад. Воденичаров са съсипването на нашето земеделие и закриването на напълно изправните 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Въпреки силовото коопериране на земята у нас през 50-те години на миналия век, благодарение на добрите ни почвено-климатични фактори,  трудолюбието на селскостопанските ни труженици и ускореното внедряване на научно-техническите постижения, механизация и нови технологии бяха постигнати забележителни успехи. Построени бяха стотици язовири и микроязовири, напоителни системи и съоръжения в т.нар. дъждовални и капкови инсталации, с които се осигуряваше поливането на над 30%, а в някои райони и 50% от обработваемата земя. Внедрени бяха високопроизводителни машини и технологии за почвообработки и растителна защита, в т.ч. и вертолетна борба срещу вредителите. Добивите се повишиха рязко, при някои култури – неколкократно. При пшеницата например те достигнаха в цели окръзи до 500 кг/дка, а при царевицата 1000кг/дка. Общо в страната се произвеждаше годишно 11-12 милиона тона зърно.

В началото на вътрешните промени у нас обаче бяха създадени единствените в света Ликвидационни съвети, които изпълниха директивата “да се върне земята от бившите им собственици в реални граници”, независимо от това дали те искат и могат да я обработват и да стават земеделски производители.  Крупните блокове и комплексни овощни, лозови и зеленчукови насаждения, противно на съвременните световни тенденции, бяха разглобени на 20 милиона парчета. И след като години наред земята запустя и стана очевидно, че върху дребни парцели не може да се прави съвременно селскостопанско производство, започна отново процес на уедряване. Но не по европейски, а по южноафрикански, латифундийски модел. Възникнаха едри земевладелци със стотици хиляди декари, които получават по 1-2-3 милиона лева субсидии, а произвеждат главно зърно, голяма част от което изнасят. А поради занемаряването на напоителните съоръжения производство на зеленчуци, плодове и царевица (главата фуражна култура) се срина.

Докато през 1980г. са поливани 8-10 милиона декара, след 2000г. те вече са 0,4 милиона декара. През 1988г. са произведени 457875 тона ябълки, а през 2012г. – 40413 тона. При кайсиите това съотношение е 91779 тона срещу 26060 тона, при крушата – 22471т. срещу 4690т., при сливите – 172081т. срещу 69380т. При зеленчуците картината е още по трагична. И от износители на плодове и зеленчуци сега сме вносители на 80-90% от тях. И ядем “найлонови” домати от Йордания, Турция и Гърция.

От недалновидната аграрна реформа силно пострада и животновъдството. С ликвидирането на модерните кравеферми, свинеферми и птицекомплекси се срина и производството на месо и мляко.

В Кюстендилския млекозавод например през летния сезон 80 те години, на миналия век са се обработвали по 150 тона мляко дневно. Изнасяно е за Германия и Гърция по 150 тона сирене 150 тона кашкавал годишно. В месоцентралата е произвеждано по 3.5 мил.кг месо. Сега по 10-15 стопани от съседните села и крайните квартали отглеждат по 2-3 до 5-6 крави и предлагат на пазара по някоя и друга бутилка прясно мляко. Аналогична е ситуацията в цялата страна. Овцете от 11-12 милиона достигнаха 1-3 милиона. И сега внасяме 80% от свинското и 90% от говеждото месо и ядем сирене и кашкавал от сухо мляко и палмово масло.

За рязкото намаляване на родното производство на плодове, зеленчуци и месо и хранителните продукти от тях допринесоха и чуждестранните търговски вериги, които се настаниха се у нас и монополизираха търговията с храни и фалираха нашите производители. С десетките такси, прекомерните изисквания към местните производители и обидно ниските изкупни цени те почти ликвидираха нашите стоки от рафтовете им, въпреки че са много по качествени от вносните.

Всички тези негативни промени в нашето земеделие увеличиха безработицата и в селата, предизвикаха масова емиграция и обедняване на останалите тук. А поради битови кражби от полето, оборите и домовете, те вече не могат да си произвеждат продукти и за лична употреба. 1700 села вече са обезлюдени.

Принос за обедняването на българските, макар и в по малка степен има и затварянето на изправните 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, които бяха модернизирани от водещи западни фирми. Само от износ на ток те на внасяха в страната над 1 милиард лева годишно. Но това едва ли трябва да се нарича грешка, защото четирима водещи европейски ядрени експерти – проф. Андре Майсьо – президент на световната асоциация на ядрените оператори, Джералд Гранди – президент на World Nuclear Association, Пирър Хауг – изпълнителен секретар на Европейската Ядрена Индустрия и Петер Кошел – един от големите европейски и световни ядрени спецоалисти, по своя инициатива, без да са канени от нашите управляващи, тогава са се обявили енергично против тази тенденциозна инициатива на еврокомисаря Ферхойген. Професор Майсьо в писмо от 26.09.2000г. разкрива лъжлив цитат в доклада на ВЕИРА от март 1999г., изготвен от непознати псевдоспециалисти, които съзнателно включват стари данни от 1991г. Писмото на професор Майсьо е било предоставено на Романо Проди, публикувано в Интернет и стояло там година и половина. Защо ли нашата еврокомисарка М. Кунева и министър М. Ковачев (вече парижанин) не са прочели това писмо?! От това тяхно “недоглеждане” от 2004г. досега страната е загубила около 9 милиарда лева.

В резултат на всички тези и много други подобни вътрешни управленски практики, решения, действия и бездействия, последствията от експеримента на Ран и Ът за ускорено изпълнение на плана им за въвеждане на неолиберална пазарна икономика у нас,  отстраняването  на държавата от  всякакви контролиращи и регулиращи функции се оказаха меко казано крайно неблагоприятни.

Възникнаха политико-финансови картели, които създадоха кредитни милионери и олигарси. Посредством РМД-та, компенсаторки, приятелски кръгове и потайни схеми те изкупиха на обидно ниски цени фабрики и заводи и ги ликвидираха. Реалната безработица достигна 18%, а сред младежите до 40%. Въпреки всичко това не се упражни предвиденият в закона следприватизационен контрол. Въпреки масовото нарушаване на приватизационните договори не беше анулиран нито един. А в Чехия например бяха анулирани 254 договора.

Крупните чужди и наши монополисти убиха средния и дребен бизнес, който осигурява над 80% от работните места.

Настъпи непоносимо социално разслоение на обществото. Възникнаха 3-4% свръхбогати, голяма част от които не инвестират парите си в разкриване на работни места. В офшорни зони български граждани са вложили над 10 милиарда долара, които едва ли са спечелени по честен и законен начин. Преди 23 години България е била на 20-то място в света по жизнен стандарт а сега е 60-то. Според Евростат нашата страна е с най-голям риск от бедност и с най-голяма разлика между бедните и богатите. 1.7 милиона живеят под прага на бедност. Само в София има 2000 бездомници и през 2012г. са се самоубили 129 души. Изпаднали в крайно отчаяние и бедност хора започнаха да се самозапалват и да си режат пръстите. Всеки ден се топим със 112 души.

През последните 20 години от страната са емигрирали около 1.5 милиона, от които около 1 милион вишисти, изградени специалисти,  конструктори, технолози и учени, за чиято издръжка и обучение са изразходвани 100 милиарда лева. Само през 2012г. са емигрирали 500 квалифицирани лекари, 50% от децата и младежите са неграмотни, а на 43% от първолаците майчиният език не е български.

Но бедността и голямото социално разслоение не е само управленски но и морален въпрос. Справедливо е морално ли е на по-голяма част от служителите и работниците заплатата да е в границите на 300-500 лева, а на някои висши кадри да достигат 10-20-30, та и 50-60  хиляди? Макар и да имат много по-голяма квалификация и отговорности, нима те допринасят 100-150 пъти повече за обществото и държавата? Оправдано ли е нашето земеделско аташе в Париж да получава на месец по 7000 лева и да похарчи 50 хиляди евро за освежаване на служебния си апартамент? Защо общата сума която получават нашите депутати е по-голяма от тази на парламентаристите в другите страни в ЕС? Защо в богатата Англия парламентът не разполага със служебни коли, в Кипър и Малта имат по 2, в Австрия – 3, а нашият разполага със 100 броя и то от най-скъпи марки и модели? Та дори и някои наши висши духовници, които трябва да дават пример за скромност и смирение, карат мерцедеси, бентлита и носят ролекси, а новият папа е ходил на работа в Аржентина с градския транспорт. В тази връзка може да се потърси отговор на други въпроси. Например защо в н70-милионна Германия има 30 партии, а у нас 71? И как се финансират те – само с членски внос ли? Защо трябва да получават държавна субсидия и партитии, които са получили едва 1 процент при изборите?

Стриктното спазване на неолибералния модел на Милтън Фридман, който нас бе внедрена от Ран и Ът през последните години доведе до сериозни социални и финансови сътресения в много страни и предизвика масови протести. Най-напред те започнаха в САЩ, където се появи движението “Окупирай Уолстрийт”. В Европа първа пострада Исландия където външния дълг достигна 200 пъти БВП и всеки исландец трябваше да плаща в продължение на 15 години по 150 долара месечно. Това доведе на власт нова коалиция, която отхвърли наложената и неолиберална икономическа политика, проведе референдум, промени конституцията и отказа да се подчинява на интернационалните финансови институции и виртуалните им пари. В подобна ситуация изпадне И Кипър който Е.Хърсев нарече “бездната Кипър”, където всеки жител вече е задлъжнял с 20000 евро. А с новия заем, който им предлагат от ЕС, МВФ и ЕЦБ, държавният им дълг ще достигне 145% от БВП и за да се самоспасят ги посъветваха да конфискуват част от банковите депозити, което е прецедент в досегашната  им практика.

Проблеми имат и много развиващи се страни. Джеймс Хенри посочва, че докато през 1973г. тяхното дългово бреме е било 130 милиарда долара, през 2006г. то е достигнало 3.2 трилиона долара. Всяка година те връщат на международните финансови институции дългове в размер на 375 милиарда долара, или 20 пъти повече от цялата помощ която са получили! В същото време хората в Третия свят живеят с по малко от 2 долара на ден.

Разбунтува се хората и в Испания, Гърция, Португалия и други. Събудиха се хората и у нас, предимно младежи. Събудиха се, но не мога да се обединят и едва ли ще се преборят с партиите.

Да се надяваме, че бъдещите ни държавници и политици ще се съобразяват с последните тенденции събития в света и ще променят досегашната си икономическа и социална политика.

HTML код на статия

Автор: Доц.Иванов


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

Напиши коментар