Писмо до родителите от порасналите деца
Скъпи родители, време е да се сблъскате с факта, който толкова време отхвърляте…
Вашите „малки“ дечица са вече пораснали младежи. Обособени личности със свой собствен свят, различен от вашият, и вече изградени морални ценности.
Дойде времето, в което ,Вие, скъпи родители, трябва да промените досегашното си отношение. Защо ли? Отговорът е един…за да избегне цялото семейство разгневените спорове дете-родител. За да се радвате един на друг в една по-хармонична семейна обстановка.
Възрастта между 16-18 години е периода, в който характера на вашето дете е вече напълно сформиран. То знае какво иска и може би как да го постигне /ако не, много лесно ще разбере/ . То много добре познава себе си и не търпи да му се казва кое е по-добре за него. Съвети от сорта „Маме, по-добре направи/облечи/отиди….еди какво си/къде си..“ вече са напълно излишни, дори и да сте прави. Детето вече има нужда от поне малко самостоятелност и изпитва непоносимост ако Вие се месите в личното пространство, което така старателно си е изградило през тези години. Лично пространство, в което Вие така добре нахлувате с постоянните телефонни обаждания, с въпросите “ Ама къде си? …С кой си?“, с някак досадната Ви постоянна загриженост. Ние разбираме защо го правите, все пак сте родители, и все пак толкова много пъти сте ни чели лекцията „Понеже ние сме родители и се тревожим….ще разбереш, когато станеш родител…“ . Ние се радвахме на тази загриженост и постоянна проява на неизчерпаема родителска обич до преди няколко години. Време е да приемете факта, че с всяка една година от тук нататък ние ставаме все по-самостоятелни и все повече ни вбесява детинската Ви загриженост. Все по-често рязко ще отхвърляме вашите съвети и предложения за помощ, не от липса на уважение и обич, а просто защото вече можем сами, и просто защото започваме да градим един самостоятелен живот в който НИЕ сме главните действащи лица. Лица, които сами решават къде и с кой да отидат, какво да облекат и какво да кажат , в колко да се приберат и в колко да си легнат, каква отговорност да поемат и как да се справят с нея. При нужда от съвет и помощ ние с удоволствие ще се обърнем към вас.
Грижете се за вече порасналите си деца , така както бихте се грижили за един възрастен човек. Показвайте им колко много ги обичате, така както бихте го показали на един възрастен човек. Оставете ги сами да взимат решения и сами да се учат от грешките си. При затруднение те сами ще дойдат при вас, тогава им помогнете с цялата си родителска обич и след това ги оставете да вървят неуморно по пътя на живота. По този път Вие винаги ще сте отстрани, на тротоара, наблюдавайки тяхното развитие. Винаги ще се притичвате и ще ги хващате за ръка при трудност, но след това винаги трябва да се връщате там, отстрани на тротоара.
Приемете един лесен на теория факт, но толкова сложен за разбиране и изпълнение от Вас родители….децата Ви са вече големи хора. Дръжте се с тях като с такива.
Източник:http://www.psihologdobreva.com//писмо-до-родителите-на-порасналите-де/
