Скъпоценните камъни в часовниците
Всеки майстор часовникар ще каже без колебание, че камъните в часовниковия механизъм – това са елементите, необходими за стабилизиране и намаляване на триещите се повърхности, най-податливи на износване, които са в постоянен контакт една с друга. Понятието камъни (Jewels) в часовниците е официално прието през 1965 г. от Normes de l’industrie Horlogere Suisse, регистрирано в стандартните NIHS 94-10 и оттогава се използва като единствената истинска интерпретация за значението им.
Уникалната идея за създаване на механизъм със скъпоценни камъни принадлежи на англичанина Джордж Греъм, добре познат часовникар, изобретател и член на Кралското дружество за напредъка и знанието за природата. Идеята за камъни в механизма се превърнала в крайно необходим елемент за часовникарите през ХVIII век. Това се дължи на факта, че механизмите постепенно се правели с все по-малък размер, така че елементите бързо се износвали от навиването на пружината. Използването на скъпоценните камъни решило проблема. Първият джобен часовник с естествени камъни (рубини), вкарани в механизма, се появи още през 1704 година. Преди началото на миналия век, истинските скъпоценни камъни имат две основни функции: като украшение на часовника и като един от основните компоненти на механизма. Скоро обаче, благодарение на бързото развитие на науката в часовниците настъпила радикална промяна …
Пробивът в производството на часовници идва през 1902 г., когато е изобретен метод за производство на синтетичен рубин. По този начин механичните мъжки и дамски часовници стават по-евтини и достъпни за обикновените хора, а не както до тогава само за горните слоеве на обществото. Но използването на изкуствени камъни се дължи не само на стремежа за по-ниска цена на часовниците, но също така и на факта, че синтетичните имат по-стабилни свойства, имат по-малко примеси, тяхната структура е по-равномерна и силата е много по-висока. От това следва, че единствената причина естествените камъни да се възприемат по-добре от изкуствените е от естетически аспект. Необработените камъни се срещат предимно в скъпите модели часовници, като лимитирана серия или в луксозни часовници на най-известните компании производители. Що се отнася до вида скъпоценен камък, съвременните часовникарски компании предпочитат синтетичен рубин. Емпирично е установено, че от всички метали и минерали рубинът (естествен и изкуствен) има най-нисък коефициент на триене. Рубинът е с висока степен на твърдост и устойчивост, не се окислява и не се разлага от маслото в механизма. И последния силен аргумент – рубинът разполага със забележително красив външен вид. Това е особено важно, ако механизмът на часовника е ясно видим през прозрачен заден капак или прозрачен циферблат тип скелетон. Разбира се, във всяка област, има изключения от правилото. В този случай, това изключение е скъпата луксозна швейцарска марка Ulysse Nardin, която е създала великолепни мъжки часовници Ulysse Nardin Freak 28800 Diamond Heart. В механизмът са използвани диаманти, които макар и синтетични, според производителят благодарение на техните свойства механизмът ще работи в продължение на поне няколко десетки хиляди години.
Тъй като започнахме да говорим за такъв важен елемент от движението на механичните часовници е полезно да си припомним същността и работата му. Средно часовников механизъм съдържа около 200 различни части, някои от които могат да се видят добре само под лупа. Тези малки елементи получават механична енергия от главната пружина. Енергията от движещата сила се предава на балансиращо колело чрез зъбни колела и системи. Балансът (с прости думи, това е почти същото като махалото на стенен часовник) – е система от колела, които придвижват стрелките на циферблата. По този начин, балансът е един вид център на механизма, регулиращ хода на ръчния часовник. Скоростта на движение на стрелките се влияе от позицията и теглото на винта, разположен на ръба на баланса. Тези винтове са толкова малки, че, например, обикновен напръстник може да побере около двадесет хиляди от тях. В действителност работата на механизма е много по-сложна, отколкото сега накратко стана дума. В обобщение, можем да заключим, че камъните в часовниците са част от голямата система на движението му. Те не са просто прищявка на часовникари и бижутери, които търсят богато украсяване на своите творения, а са необходими за постигане на точната работа на механизма, точност, която е толкова ценена във всички мъжки и дамски механични часовници. Скъпоценните камъни в механизма на ръчните часовници се класифицират според техните основни функции, т.е. присъстващи в различни детайли на механизма в различна форма (елипсовидна, цилиндрична и др.). Камъните на механизма се разделят на няколко вида: транзитни, импулсни и др. Класическият механизъм съдържа 17 основни камъка. Броят на скъпоценните камъни при механичните часовници могат да се различават, като се смята, че колкото повече камъка има, толкова е по-хубав и скъп часовника. Най-често се използват механизми с 21 камъка. Понякога часовниците могат да съдържат едновременно два вида камъни: функционални и нефункционални, служещи само за украса. Отбелязването върху часовника е общия брой камъни. По този повод има случаи на часовници със 100 камъка, по-голямата част от който естествено са декоративни.
Автор : Онлайн магазин Chasovnici-bg.com
