Бъдещето на ЕС: Единни в централизацията или единни в разнообразието
Бъдещето на ЕС: Единни в централизацията или единни в разнообразието
Бъдещето на европейския съюз е въпрос, който пряко засяга всеки един от нас. Развитието му ще донесе изгода на всички страни членки. Независимо дали решим да се “централизираме” или да страним от тълпата, поведението и отношението на всички нас е от значение за това развитие.
Както още фр. писател Виктор Юго предрича: ”Ще дойде ден, когато всички народи на този континент, без да изгубят своите отличителни черти или великолепната си индивидуалност, ще се слеят в едно по-велико цяло и така ще образуват европейско братство..”.
“Европейско братство” днес би звучало пресилено и епическо, но Европейски съюз идеално представя идеите, които не са се променили през вековете, а именно съюз между страните. Всички страни искат да живеят в хармония и разбирателство със своите съседки от стария континент и тези, докажат добрите си намерения и възможности са добри дошли в ЕС.
Централизацията се случва бавно, но устремено. Процеса няма да се случи от днес за утре, ще са нужни години, а може би деситилетия.
Първия пример за целенасоченост на централизацията е Европейската общност за въглища и стомана(ЕОВС). Създадена с договор в Париж през 1951г. Участнички в нея са Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. Както разбираме е проект за обединяване на стоманените и въглищните ресурси на държавите членки на ЕОВС. Организацията спира официалното си съществуване през 2002г. Тук следва да се отбележи, че фондът за изследване на въглища и стомана, създаден от тази общност продължава съществуването си и до днес. Тази организация се счита за основоположник на европейската интеграция. След нея има десетки подобни съюзи и организации, в които различни държави си поставят обща цел обединяват усилията си и се насочват заедно за да я постигнат. Глобализацията успешно успява да претопи различията в някои от сферите, като насочи вниманието им към разширяване на пазарите и откриване на нови хоризонти, но за този процес са нужни много време и постоянство. Дори държавите да гледат в една посока на развитие, всяка от тях би трябвало да запази културата и бита си.
Изглежда, че редица от сферите в които е насочена дейноста на ЕС – икономическа, социална, регулаторна и финансова имат за цел да притопят различията в страните членки, но всъщност ЕС се стреми да приобщи гражданите си към общ стандарт и да им предостави еднакви възможности за развитие като съхрани идентичността и многообразието на народите.
В заключение може да кажем, че колкото и да се стремим да бъдем еднакви ние винаги ще бъдем различни, защото съхраняваме своята идентичност, своята култура, своите обичай и естествено ще имаме своята история. Това са нещата, които няма да се претопят във времето и ще ни запазят като народ.
