Дали вестниците ухажват властта, или властта тях?
Съвременният свят е свят на вестниците и масмедиите, свят подчинен на политиката и властта, манипулирането и гражданското общество, свят живеещ по правилата на вестниците и масмедиите.
Темата за вестниците определено е тема провокираща мисленето. Тема която търси отговор на въпроса. Kои са медиите и каква е тяхната роля днес? Ролята им днес и целта да покаже истината или търсенето на по – голяма власт.
Водейки се от факта, че вестниците са тези, които поднасят информацията на обществото за случващото се. Факт е, че с тях се съобразяват всички, и че медиите конструират общественият живот.
Още от 19 век се налага убеждението, че в масмедиите и средствата за масова комуникация е концентрирана значителна власт. Днес интереса е насочен върху ролята на вестниците. И съвсем заслужено идеята за „четвъртата власт“ добива смисъл при формиране и конструирането на общественото мнение.
Властта от медиите формира процеса на комуникация. В зората си те са съществували без наличието на регулаторни инструменти на държавата. Основната мисия на вестниците е да бъдат независим наблюдател и изградят масовата култура.
Това е причината поради, която властта на медиите не трябва да се подценява. Генетичната връзка между вестници и политика е неразривна. Сиреч без медии, политиката губи своя смисъл. Поднасянето на информация като комуникативен процес е е връзката между властта и политиката, така властта на медиите е неизбежна.
Вестниците в България отдавна са разбрали, че притежават голяма сила, да изграждат представи, да размиват истината дори и да манипулират гражданското общество.
Чрез обслужването на влиятелни публични фигури, вестниците превръщат своето влияние в собствен властови ресурс. Този метод на действие е най-силно изразен в журналистическата пресата.
При завоюването на обществени позиции се забелязват почти винаги едни и същи форми на действие, използването на политическите нагласи в обществото за оказване натиск, и овладяването на властовите позиции при администрацията. Тези метода на действие се виждат ясно в медийна пресгрупа „168 часа“.
Конфликта между медиите и бившият премиер Жан Виденов, който изказа мнение за „манипулативната роля“ на вестниците и останалите медии, му донесе яростната съпротивата на „четвъртата власт“.
Днес властта на медиите в съвременното общество, все повече налага властта върху мисленето на хората, владееща внушенията над общественото съзнание. Чрез властта на телевизията, радиото, вестниците се използват като основен инструмент при убеждаването, внушаването и прокарването на различни идеи в публичното пространство.
Всеки ще се съгласи с факта – медиите са „Четвъртата власт“ или „ Контра власт“. Власт, която има силата да ускорява приключването или забавянето на процеси, средство за натиск и контрол върху политици и публични фигури. Чрез вестниците, радиото, телевизията и киното, генерират масовата култура.
Истината, че медиите се стремят все повече към по-голяма власт, превръща медиите като един филтър на истината, в който филтър на читателите, слушателите или зрителите , биват представени факти от действителността. Давайки ни възможността сами да достигнем до истината.
Вестниците са част от демокрацията, която се базира на контрола от власти. Свободата на медиите са гарант за свободното изразяване на мнение и идеи, като това оказва жизненоважно влияние върху демократичните процеси. Като коректив на властта, те имат функцията да информират, образоват и социализират гражданското общество.
Голяма роля в процеса на генерирането на общественото настроение и мнение. Да задават въпроси който засягат публичните интереси в положителна посока на гражданското общество. Големия проблем възниква, когато вестниците и медиите преминат зад тези граници, и започнат да вървят срещу собствените си принципи. Когато тези основополагащите принципи са нарушени, тогава медийната демокрация бива подменена от медийната демокрация.
Медийната демокрация е процес в, който политиката се контролира от медийната система, в който централна роля вземат сензациите и скандалните събития, а реалните събития и проблеми се разминават с истината и реалните решения.
Понятието, че съвременната демокрация е невъзможна без медиите. И превръщането на им в инструмент на властта отколкото на демокрацията. Като биват използвани за свой цели. Всъщност дали вестниците и медиите са още коректива на властта? Да не би медиите да ухажват властта, или властта тях?
Провеждането или подминаването на определена дискусия се решава основно от медиите. Целта е да се достигне до по-голямо количество хора или потенциални избирателни гласове. Готови на нестандартни прийоми медите с цел повишаване на тиражите са готови да предложат игри с печалби, безплатни издания, подаръци като бонус и тн. И това само в името на своето оцеляване.
Според някой статистики обикновения човек отделя около 20 минути на ден за осведомяване и информиране. В голямата си част от времето тези 20 минути се запълват от тривиални невинни, като важното и същественото остава някъде в страни.
