Видове стволови клетки и съвместимост
Още от 60-те години на 20 век са започнали първите изследвания на стволови клетки, за това те се смятат за най-новия метод на трансплантация и лечение на редица тежки болести. Самите източници за екстракция на стволови клетки могат да бъдат четири, но само три от тях биват практикувани и според тях се стволовите клетки се делят на видове:
Ембрионалните стволови клетки са тези все още недиференцирани клетки, които могат да се трансформират във всякакъв вид клетка от нашият организъм. Именно за това точно ембрионалните стволови клетки са най-ефективни, най-жизнени и най-полезни. Те могат да се извлекат от ембрион, но с извличането на стволовите клетки от него ембрионът ще бъде унищожен. За това този метод не се практикува от чисто хуманна гледна точка. Но за това пък следващия вид стволови клетки, които се извличат от пъпна връв са напълно хуманен, безболезнен и безвреден начин, защото се извличат от останалата пъпна връв след раждането.
Третият вид стволови клетки се взимат чрез пункция на костния мозък от възрастен човек. Ако нямате собствена стволова банка това е начинът да се сдобиете със стволови клетки. Разликата е в това, че процедурата хич не е безболезнена, а и самите клетки не са толкова жизнени както от млад организъм. Освен това и количеството на самите клетки в една проба е по-малко. Но ако сте изпуснали да замразите такива клетки още при раждането ан детето ви имате и втори шанс – неговите млечни зъби. В тяхната пулпа се намира четвъртия вид стволови клетки от зъб. Неудобството е, че тяхното количество също не е така голямо и трябва да изчакате докато млечните зъбчета се появят и започнат да се клатят.
След като изяснихме видовете идва и въпроса за съвместимостта на стволовите клетки с други приемници освен самия донор в случай на замразяване на пъпна връв. Преди замразяването на стволови клетки от пъпна връв да стане практика, те са се извличали само от костния мозък чрез болезнената пункция. При този вариант непременно трябва да се изследва съвместимостта и тя да е изключително висока заради намалената жизненост на клетките и тяхната способност да се регенерират. Вероятността за съвместимост е била най-голяма само при преки роднини като сестри или братя или родители, които трябва да имат същия вид тъкан. Изследването на идентичността на видовете тъкани се нарича HLA фактор, който определя съвместимостта на донора и приемника. Проблема при този вид трансплантация от възрастен човек на стволови клетки е, че едва една трета от нуждаещите се хора имат шанса да получат стволови клетки. За това изследванията се насочили към друг източник на стволови клетки – пъпната връв. Донорството при нея не изисква толкова строги мерки за съвместимост, защото клетките от пъпна връв все още не са били изложени на различни антигени и протеини, които биха могли да отведат до усложнения. Това е главната причина да бъдат предпочитани при трансплантация и толкова ценени в медицината.
