Една дългоочаквана книга най-сетне е на българския пазар – „След Вавилон” на Джордж Стайнър
Една дългоочаквана книга най-сетне е на българския пазар – „След Вавилон” от литературният критик, философ, професор по английска литература и сравнително литературознание Джордж Стайнър.
Както пише Стайнър в предговора към второто издание на книгата: „В по-новите претенции за една “теория на превода” има известна успокояваща скромност. “След Вавилон” се опитва да покаже, че подобна “теория” не може да съществува в какъвто и да било строг или отговорен смисъл. Мозъчните процеси, които би трябвало да лежат в основата и и да я обясняват, са просто недостъпни. В най-добрия случай ние разполагаме с разказите за преводаческия праксис. Именно към тях се обръщат сега най-полезните списания в областта. Действащите преводачи все по-често допускат поглед в работилницата си, в поредицата от чернови и преработки, които изграждат (несъвършения) продукт. В това се крие чарът на междуезичието и на онези самобитни възприятия, които можем да документираме за плодотворната му сложност. Ще се почувствам възнаграден, ако “След Вавилон” е бил подбудител за това.
И наистина още при излизането си за пръв път през 1975 г. „След Вавилон”(с подзаглавие „Аспекти на езика и превода”) поражда силен интерес и дебати, буквално разбунва академичната общност като никоя друга книга. Една от основните тези на Стайнър още в началото на текста гласи: независимо дали между различни езици, или в рамките на един език, общуването между хората винаги е равнозначно на превод. Това е само едно от неговите предизвикателства към по-конвенционалните теории на превода. По-нататък той разглежда противопоставящите се лингвистични теории, очертава основните проблеми на езиковата теория и накрая пристъпва към теорията на превода, разделяйки акта на превод на отделни „ходове”.
Ерудит и полиглот, Стайнър илюстрира и подкрепя тезите си с анализи на текстове и преводи на английски, френски, немски език, латински, старогръцки и други езици, сред чиито автори са Шекспир, Данте, Джейн Остин, Флобер, Гьоте, Омир, Вергилий, Хораций и много други.
Преработвано и допълвано в три издания, това изследване на историята и природата на превода с пълно право се превръща в един от основополагащите трудове на съвременното литературознание.
Автор: Милена Попова – редактор на “След Вавилон”
Издателство “Изток-Запад”
