Футболни екипи – дар за братовчедите
В този край не бяха чували за футболни екипи. В този, как да кажа, затънтен край, забравен от Бога, и от железниците забравен, и от асфалта дори. Дотук се стигаше главно катъро-мулешки начин. Дори не беше ясно откъде се намират млади хора, за да спретнат на поляната под селския харман мачле. Ами намираха се, друго не се намираше, но хора се намираха.
– И като как играете без футболни екипи? – любопитството не ми даваше мира.
– Като както се играе – с крака! – упражняваха си чувството за хумор братовчедите.
Да, забравих да ви кажа, тия тука, ритащите без футболни екипи, ми се падат малко нещо братовчеди. Навремето баща ми тръгнал подир мечтата си да живее в града, чак в Пловдив стигнал и там станал домакин на “Спартак”. Цял живот се разправяше с футболни екипи. Както се казва (ако се казва така, де), на всички футболни екипи баща ми знаеше и кътните зъби.
– Все пак как се различавате? Как знаете кому да подадете, кой е от вас, кой – от противниковия отбор?
– По миризмата! – тръсва Гошо, къдравия и отракан братовчед.
– Моля? – този път наистина се опулвам.
– По миризмата – упорито твърди той. – Преди да започнем, нашият отбор се напръскваме с теменужен одеколон, а техния – с люляков.
– Ахааа… – клатя умно глава, докато всички прихват.
– Шегуваме се, бе, братовчед. Ти от майтап не разбираш ли?
Май много от майтап не разбирам. От футболни екипи разбирам, но от майтап – не дотам.
– Виж сега – Гошето пак ме гледа дяволито – едните блъскаме по потници, другите по голи тумбаци.
Сега е мой ред да ги изненадам. Докато те се кискат в очакване как ще реагирам на поредната Гошова приумица, аз отварям дисагите и вадя… два вида футболни екипи. Едните със златисти фланелки и тъмнозелени гащета, другите – бледосини фланелки и снежнобели гащета. Така, като им описвам цветовете, не се усеща колко са красиви. Жестоки футболни екипи! Всички ахват, почват да ги разглеждат и да цъкат в почуда. Даже Гошо, и той е примрял и не му се вярва, че това съкровище е за тях и че на следващото мачле ще бъдат облечени като разните му там Марадоновци, Зидановци и прочие красавци.
Обаче няма шест-пет. Тия дисаги, много дълбоки, бъркам, вадя, съкровищата не свършват. Футболни екипи, обувки с бутони също, калци, кори за подбедрениците, даже няколко чисто нови топки.
Чувствам се като дядо Коледа посред лято. Всички наоколо греят от щастие, с треперещи ръце ровят из подаръците и пробват как ще им отиват прекрасните футболни екипи – www.tenevsport.com
