„Шътао и неговите беседи за живописта” | Евгения Завадска
„Шътао и неговите беседи за живописта” е книга, задължителна за всеки, който се интересува от историята на изкуството и Китай поне по две причини. Евгения Завадска е един от най-проникновените представители на руската китаистика. Коментарите и бележките към текста на гениалния художник сочат познаване в детайли на Китай, каквото малцина имат.
Шътао е емблематичен творец в китайската живопис.
Внимателното прочитане на трактата му е задължително за разбирането не само на източното изкуство, но и на светогледа и светоусещането на източния човек.
Данните за живота на Шътао, с които разполагаме, са сравнително бедни и фрагментарни. На тази основа е трудно да се очертае реалния облик на художника, от чиито творби разбираме, че е бил сложна и многостранна личност. Шътао е многообразен и в изразните си средства; с еднакъв успех се изявява като художник, поет и философ. Универсалността и широката му ерудиция проличават и в това, че овладява до съвършенство древната космогония, даоската мисъл, чан будистката философия и конфуцианските идеи. От това усвоено богатство Шътао изгражда своеобразен синтез, който поразява с оригиналността си.
Малкото, което знаем за живота му, ни разкрива една сложна и противоречива личност. Преди всичко Шътао е горд аристократ, който никога не забравя своето потекло и факта, че е принц по рождение. Наред с това е монах, който обаче пояснява, че не бръсне главата си – в разговорния език будистките монаси са „гологлави” и „плешиви” – и настоява да го приемат само като живописец. И далеч не на последно място, личността на Шътао проличава и в спецификата на неговата живопис. В цялата история на китайската живопис трудно ще намерим друг творец с толкова широк диапазон и художник, чието творчество е претърпяло такива стилистически метаморфози. Притежавайки виртуозна техника и задълбочени познания за класическата култура, Шътао следва древните образци, но съумява да ги претвори по свой начин. В творчеството си скача от една стилистическа крайност в друга – от бавно и грижливо полагани мазки към грубоват и рязък щрих, от привидно архаична наивност към дръзки експерименти, изглеждащи поразително съвременни. Четката му се плъзга по листа ту грубовато небрежно, ту отчетливо ясно. Рисунъкът му може да бъде закръглено мек, но и причудливо начупен. На верността към ученията на философските школи и почитта към традициите Шътао противопоставя принципът на висшата автономност на творческия аз. А този негов аз е наистина неизчерпаем и неизброим… Тази многопластовост намира израз и в това, че Шътао е подписвал творбите си с над трийсет различни имена – псевдоними и прозвища.
Евгения Завадска
Автор: Издателство “Изток-Запад”
