Дарвин, Денет и философията
В дългата си история философията е доказала, че умее да създава концептуални главоблъсканици, а също, макар и много по-рядко, да ги решава. „Опасната идея на Дарвин” от Даниъл Денет е поразителен пример за това как философската рефлексия може не просто да бъде съзвучна с науката, а да тласка напред нейното развитие, преодолявайки наглед непреодолими теоретични проблеми. В нея влиятелният американски философ разсича Гордиевия възел, обгръщащ Платоновия свят на идеите – отвъдното царство на чистата мисъл, което нашият ум населва с вечни и неизменни същности. Мислейки, ние неизменно разграничаваме два типа различия – същностни и случайни, необходими и конвенционални. Следвайки Платон, ние охотно приемаме, че разликата между живото тяло и неживите предмети, механичните процедури и човешкото мислене, порядъка и целесъобразността, полезното и доброто, правилността и истинността, съответства не на конвенционално наложена граница, а на реално непреодолима пропаст, защото тези двойки полярни противоположности се различават не само за нас, а по своята същност. Възползвайки се в пълна степен от онзи начин на мислене, който Дарвин развива в пределите на биологията, Денет показва, че дори да се лишим от този вкоренен в науката, културата и езика ни предразсъдък, няма да загубим онези безценни интуиции, които ни водят по пътя към истината. В неговите умели ръце еволюционната теория, Дарвиновата „опасна идея”, се превръща в ефективен инструмент, показващ ни как да прекрачим всяка от тези граници. Позовавайки се на най-нови открития и теории в областта на биологията, психологията, лингвистиката и когнитивната наука, той, подобно на умел фокусник, ни демонстрира нагледно как смисъл може да бъде извлечен от безсмислието, цели – от слепия хаос, разумност – от сляпата борба за съществуване. Разсейвайки мъглата, обгръщаща тези дарове на културата ни, заедно с Денет ще се научим да ги ценим истински, ще осъзнаем, че кодираните в генома ни структури, принципите на разума и повелите на етиката не са плодове на отвъдни норми или творения на божествен Създател, а „добри ходове” – конструктивни решения, затвърдени в хода на случайното блуждаене на процеса на еволюцията.
“Опасната идея на Дарви” на Даниъл Денет
ИК “Изток-Запад”
