Малко думи за изобретението – сапун
Днес, ние трудно ще си представим съществуването си без сапун. Връщайки се в къщи, първото ни задължение е да си измием ръцете. Производителите на този ценен и необходим за нас продукт ни предлагат стотици видове и разновидности: с аромат на полски цветя и морски вълни, с елхови иглички и цитруси, различни цветове и оттенъци, с добавки за кожата, специални – детски и др. Трудно е да се изброят всички видове – вижте им разнообразието в магазините!
Споровете за това, на кого човечеството е длъжно за изобретяването на сапуна, до ден-днешен, не са приключили, впрочем честта за спасяването на човечеството от мръсотията се приписва едновременно на различни древни народи.
Плиний Старши, римски учен и политик, утвърждава, че още древните гали (населяващи територията на съвременна Франция) и германците са знаели за приготвянето на сапуна. По свидетелството на историка, тези диви племена са приготвяли от пепел от бук и мазнина някаква чудодейна маз, която са използвали за почистване и боядисване на косите, а също и при лекуване на кожни болести. По-късно, древните римляни са го използвали за помада. За тези цел римляните са използвали кръгли мъниста сапун, носени в столицата при завоеванията им в северните земи. Едва, през 164 г. преди началото на новата ера, те са започнали да използват сапуна в качество на миещо средство. Живеещият през това време лекар Гален описал сапуна и начина му на приготвяне. Наблегнал на свойството, че той прави кожата мека и я изчиства от мръсотия.
Съществува и обратна версия, че сапунът е създаден от римляните. Сапунът при тях се нарича sapo – според легендата, е произлязъл от името на гората Сапо. В тази гора се извършвали жертвоприношения. Сместа от разтопена животинска мазнина и дървесна пепел от жертвен огън се измивали от дъжда и глинестите брегове на Тибър. Жените, оставили там дрехите си, обърнали внимание, че благодарение на тази смес, те се изпирали значително по-добре. Така, постепенно започнали да използват „дара от боговете” не единствено само за пране, но и за измиване на тялото. Между другото, първите места за произвеждане на сапун също са били открити от археолозите на територията на Древен Рим, и по-точно сред развалините на знаменития Помпей.
От римската дума sapo по-късно англичаните образували soap, французите – savon, а италианците – sapone.
Тези две версии не са доказани напълно, но е открито подробно описание на процес за приготвяне на сапун: на шумерски глинени плочки, датирани от 2500 г. пр. н.е. Разтворът е нямал точно име, но е получен сапун.
Египетските археолози, след разкопки в делтата на Нил, стигат до извода, че производство на сапун е имало още преди 6000 години. В някои египетски папируси се съдържат рецепти, при които за получаване на сапун от животинска или растителна мазнина, е трябвало тя да се нагрее, заедно със соли, отделящи се от брега на едно езеро.
Въпреки, че сапунът е бил изобретен, много народи от античния свят още дълго продължавали да използват различни смеси. Например, на историците е известно, че скитските жени, са правели миещ прах от кипарисово дърво и кедър, а след това го смесвали с вода и тамян. С получената нежна смес, имаща слаб аромат, те намазвали цялото си тяло. След това изстъргвали кожата и тя оставала чиста и гладка.
Даже знаменитият арабски лекар Ибн Син, живеещ в ХI век, съветвал сапунът да се използва единствено за измиване на прокажени. На здравите хора той предлагал – глина. По-късно – през ХIII век, сапунът е достигнал нивото на медицинските средства и лекарства.
През средните векове, сапунът се употребявал от представителите на първите два слоя – свещеници и дворяни, и то не от всички. Истината е, че жителите на средновековна Европа живеели сред мръсотията, не защото сапунът е бил недостъпен, а вниманието към собствената плът се считало за грях, според инквизицията.
Окончателно модата по чистотата са довели в Европа рицарите, със своите кръстоносни походи в арабските страни. Те носели малки сапунчета от Дамаск на своите любими.
От арабите, изкуството за производство на сапун е проникнало в Испания. Там са започнали да произвеждат твърди и красиви сапуни. Те започват по-широко да се употребяват в качеството си на миещо средство.
От ХIII век започва разцвета на производството на сапуни във Франция и Англия. Отношението към това производство е било много сериозно. През 1399 г. английският крал Хенри IV е основал орден, особена привилегия, за който са смятали: къпането в банята със сапун.
През 1424 година в Италия, по промишлен път, са произвели твърд сапун.
Първият шампоан е бил от прах. До края на XIX век европейците са миели главите си с пепел и сапун, оставяйки върху косите си бели частици. За изобретател на шампоана се назовава англичанинът Кейси Херберт. Той представлявал сух прах: смес на пудра от сапун и треви. Наричал се е „Shaempoo”. Херберт продавал своя шампоан направо на улицата, около своя дом в Лондон и търговията му била успешна.
Идеята на Кейси била заразителна, а рецептата на шампоана – лесна. И скоро тук и там в лондонските салони за красота и в аптеките започнали да продават такива опаковки „Shaempoo”.
Течната консистенция е била произведена от немската компания Шварцкопф през 1927 година. Течният сапун се използвал лесно, а нивото на почистване на косите е станало по-високо.
Така навлиза в масова употреба едно от най-употребяваните средства в живота на хората днес.
