Мъка-мъка!
Не знам дали мога да пиша статии. Не знам дали съм грамотна. Как да проверя? Ако съдя от оценката си по БЕЛ в дипломата за средно образование – Да. Ако съдя по цялата си диплома за средно образование – Да. Ама то, ако съдя и по дипломата си за висше образование, би трябвало да съм доста добър инженер. Ако добавя и трите години докторантура след това, ставам направо много добър инженер. Защо ли не се чувствам такъв? Може би поради липсата на дори един ден трудов стаж по специалността ми. А защо ли е станало така? Тоест, от цялото си образование, следва да съм образован, много добър инженер. Но както споменах, не знам дали съм образована и не съм разбрала дали съм добър инженер.
Съдба, какво да се прави. Или всъщност личен избор. Подозирам, че такава ще е съдбата, или личния избор и на много други младежи след като завършат това, което едва са успели да влязат да учат. В нашите елитни и по-малко елитни, многобройни университети. Но младежите са горди от постигнатия си успех. То си е постижение да влезеш с тройката от матурата в Софийски университет. Едно време никой не го можеше. Ееех, развива се тази държава и това си е.
Гордостта на бъдещия студент не идва само от успешния прием. Тя е многопластова.
Първо: тук има малко застой в държавата ни и в начина на мислене на народа ни, тъй като това беше за хвалба и едно време – у нас е много важно, за цялото роднинско съсловие да казва, че детето е студент;
Второ: защото е модерно да си студент. Иначе си все едно втора ръка човек. Едно е да кажеш – „продавачка в МОЛ-а, а в свободното си време студент“ (или май беше обратното) и виж как постно звучи само – „продавачка в МОЛ-а“. Някакси невървежен ставаш, трябва да си зает с работа, за да казваш, че нямаш време да учиш;
Трето: забавно е да си студент. Кой не е чувал за Студентски-я град, купоните, кръчмите в него? Е, че пък точно аз ли да ги изпусна? Колко му е да стана студент;
Четвърто: лесно е да си студент. Ако искаш ходиш, ако искаш не. Все ще се оправиш някак с преподавателите. Те са разбрани хора. И те са на по няколко работи и имат нужда от време и пари.
Няма значение какво учи гордият българския младеж, важно е да висшО. Един ден, след стотици положени успешно изпити, човек става дипломиран инженер, учител, лекар, юрист, певец, художник, фармацевт, журналист, педагог, психолог и прочие. При това, натрупал доста работен стаж като продавач, шофьор на такси, водопроводчик, танцьорка в нощно заведение, изолации, пренареждане на керемиди и много други професии, които хората, решили да си останат със средно образование, или завършили профилирана гимназия, спокойно биха могли да поемат.
И какво следва? Гордият притежател на диплома започва да упражнява правото, което тя му дава, а именно – да работи по специалността си. Но с некадърните знания, които освен, че никога не е искал да има и са размити от безбройните купони и натовареността на „студентския“ работен ден (или нощ), прави грешки. Грешки носещи разочарования, струващи човешки животи, променящи човешки съдби. Днес лекарска грешка, утре шофьорска грешка, в други ден учителска или педагогическа грешка, полицейска грешка, адвокатска грешка, съдийска грешка и т.н.
Изобщо грешки с натрупване в тази държава да иска човек. А те са най-страшните. Иначе всички знаем, че е човешко да се греши.
Малкото останали старо поколение качествени кадри, е на път да излезе в пенсия.
А кръгът сме го затворили неимоверно правилно. Почти няма пробойни. Необразовани родители, необразовани деца, необразовани кадри. Може и обратно – необразовани кадри, които възпитават нашите деца, които стават необразовани родители.
И не ни трябваше много време да го постигнем, но все пак сме малка държава.
Аз ще продължа да се чудя дали съм образована и какво означава това, но няма да казвам на никого, защото май ще изляза демоде персона. А кой иска да го смятат за човек с остарели знания, схващания, ценности, че пък и морал. Все непознати думи.
17.07.2014г.
Люба Георгиева
