Приказка за пликчето
Нека започна с това, че нямам нищо против кампанията, напротив. Обаче, имам против това ЕДИН ДЕН. Не е трудно, знам го, ама защо не го правим, всеки ден. Не казвам, всеки ден да излизаме и да товарим тоновете боклуци, защото съм сигурна, че и след единият ден, пак има мнооого за изхвърляне.
Всеки път, когато излизам и винаги срещам по пътят си боклук. На тротоара, до кофата, вместо в нея и т.н. Взимам кърпичка и хоп в коша. И така вятърът няма да го духне в незнайна посока. Искам всеки ден да виждам и чувам, че се говори за тоновете боклук, които оставаме след себе си. За това как сами погубваме планетата си без да се замисляме. Да не виждам как, когато детето се чуди къде да хвърли хартийката и майка му казва “Пусни я долу, но гледай никой да не те види” !!!
Срещу прозореца ми от 2 години гледам как на едно дърво е кацнало едно пликче. От вятъра ли е довято, от горните етажи ли е пуснато, не знам. Знам, че не мога да го сваля. Знам, че не мога да се обадя на … пожарната? да го свали, освен, ако там не се покатери и някое коте. И между другото да се свали и пликчето. Знам, че така се е заплело между клоните, че никакъв вятър не го сваля. А за две години се сещате са минали сезони, климатични промени. Бих го снимала да видя за колко време ще изчезне, но се боя, че ще ме надживее.
Вярвам, че няма да изчистим за един ден, но и вярвам, че ако се повтаря всеки ден, ще успеем. Или поне ще се променяме, ще помислим. Не всички, но достатъчно. Защото ние сме създадени на тази земя. Тя ни дава много и ние постоянно искаме още и още. Няма да се лишим от нищо, ако и ние малко и дадем. Малко, но ще е хубаво. Не мислите ли?!
Представете си, да е чисто, зелено, подредено и … без пликчета по дърветата.
