Старите и новите богове на Япония

Американският политолог Семюъл Хънтингтън разделя незападните общества на седем цивилизации, една от които е японската. Би било логично да се очаква, че в съответствие със собствените си критерии той ще посочи и религията, на която се основава японската цивилизация, но това не става. Вероятната причина за премълчаването е специфичната форма на политеизъм, отличаваща религиозното съзнание на японците. През новогодишната нощ например те посещават будистките храмове, където със 108 удара на камбаната се прогонват суетните страсти и слабости от човешката душа, а на другия ден отправят молитви за щастлива година в шинтоистките светилища.

Западният човек като че ли е склонен да приеме многобожието в рамките на шинтоизма, но едновременното изповядване и на будизма вече влиза в непреодолимо противоречие с представите му за еволюционно развитие на религията, повлияни от дарвинизма.

Докато будизмът, една от трите световни религии, е изследван достатъчно подробно, шинтоизмът почти до края на миналия век си остава непозната земя извън границите на Япония. Едва през последните десетилетия той привлича вниманието на световната японистика като културен феномен, представляващ своеобразна илюстрация на идеите на Мирча Елиаде за космическо обновяване чрез вечно възвръщане към началото. Японското религиозно и естетическо съзнание е ориентирано по митологичното, а не по историческото време.

У нас разговорът за японската религия все още е капсулиран около дзен, но основното, което се прави, е повтарянето на отдавна остарели тези. Едва ли не всички явления в японската култура се обясняват с дзен, като се пренебрегва дори очевидният факт, че към момента на появата на китайския чанбудизъм в Япония шинтоизмът вече има хилядолетна история. По този повод някои автори отбелязват, че корените на японския дзен в шинтоизма са много по-дълбоки от тези в китайския чан.

Срещата през първата половина на VІ в. на изконната религия шинто с будизма поставя пред японския политически и културен елит въпроса за допустимостта чуждите божества, наричани буди, да се почитат наравно с местните ками. Този въпрос бил решен чрез обявяване на японските божества за аватари на будите и бодхисатвите – теза, която оказва значително влияние както върху ритуалната практика, така и върху теоретичния дискурс.

Новата книга на “Японската религия” на Братислав Иванов е посветена на японската религия и нейното развитие през вековете. Основната теза, която се предлага на вниманието на читателите, е, че историята на японската религия може да се представи като диалог между шинтоизма, будизма, и конфуцианството. Диалог, който продължава и днес.

 

“Японската религия” 
Автор: Братислав Иванов

ИК “Изток-Запад” 

HTML код на статия


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

Напиши коментар