Животните в модата
Забелязали ли сте колко често присъстват животни в модните кампании на големи марки?
И то не какви да е животни – повечето пъти можем да срещнем екзотични животни, които не могат да бъдат домашни любимци. След кратко проучване разбрах, че животни се ползват в модната индустрия още от началото на 19ти век за комерсиална цел (разбира се) според автора на книгата “Мода и животни” Джошуа Качър.
Животните винаги са били на мода и до днес ще откриете поне една актуална реклама на модел и животно, промотиращи дизайнерски дрехи, бельо или бижута в страниците на някое модно списание.
Качър обяснява това като вметва в проучването си, че човек се вълнува едва от няколко неща – от секс, смърт, окултни явления и животни. Всеки психолог би оборил Качър за твърдението му, защото то е скрепено от теориите Фройд и Юнг, които не признават един друг, точно затова да ги обедини в едно си е истински грях в психологията. Макар и така, и двамата учени имат право (колкото и да ми е трудно да го заявя за Юнг). Сексът и смъртта са двата нагона на човек, които са вкоренени в подсъзнателното, а страстта към окултното си е чиста страст към непознатото, животните не отстъпват по важност, защото те са вплетени в колективното безсъзнателно.
Според Качър, когато на рекламата на един продукт е включено животно (каквото и да е то), рекламата ще работи, тоест ще продава. От там други специалисти в модната индустрия заключават, че животните са дълбоко вкоренени в хората. Затова автомобилната индустрия използва “конски сили” – сравнява естественото, животинското с автомобила. Според мен това се използва не само защото конете са по-близки до хората по някакъв начин, а защото преди автомобилите хората са се придвижвали с коне.
Но защо лукса се асоциира с дивите животни?
Не сте ли забелязали, че диви животни се ползват за реклама на наистина луксозни продукти. Например известната снимка на Cartier от 2013 – малкото гепардче гледа жадно към скъпоценните камъни на пръстена на Cartier.
Преди време… преди защитниците на правата на животните да надигнат глас, носенето на естествени кожи от редки или диви животни означаваше богатство и се асоциираше с лукс. Понеже големите марки вече предпочитат да не си имат проблеми с PETA и не използват редки или диви животни, модната индустрия се научи да разграничава животните, които обича и животните, които обича да носи. Доста ирационално и дори глупаво, но в модната индустрия това е голям напредък.
Емблематична е фотосесията на Джулиан Мур за Bulgari, където си партнира с две бебета лъвчета. Всички знаем, че нямаше да е толкова интригуващо, ако на снимката бяха котета, които виждаме навсякъде.
Известни фотографи твърдят от наблюдения, че известните марки обичат реклами с диви и екзотични животни, за да се види и запечата в кадър това, че съответното животно не е било в опасност при заснемането на кампанията. Според тях, ако това е така, тогава хората ще запомнят, че тази марка не използва за направата на колекциите си диви или екзотични животни.
Може би не всеки би си помислил точно това, но предполагам, компаниите залагат на това с цел да се предпазят от нападения от защитниците на правата на животните.
Дали модната индустрия ще продължава да използва животни за кампаниите си? Със сигурност, а дали те наистина продават повече? Предполагам, щом ги използват от 19ти век.
Има нещо много странно в повечето реклами с животни. Моделите се страхуват от тях. Много от тях дори отказват да се снимат, ако в рекламата участва и животно. А всъщност не се ли страхуват повече животните, които са извадени от естествената си среда, за да бъдат “звезди”?
