Пробвай

Аз бих нарекла това един съвет как да помогнем на другите и на самите себе си. До сега се досещах за три начина да направиш добро. Първият е не безизвестната молитва. Съзнание, отправящо благопожелателност и копнеещо за миротворство е вовеки веков познат и изпитан метод за подкрепа. Вторият начин е примерът със собствения ни начин на живот. Комплектът -чистота на помислите, прилагане на принципа за хармоничност със всичко, което ни заобикаля и добротвоство, е нужното показно. Третият е словото. Думите, използвани за благ съвет, нравствено поучение и под формата на изразител на любов. Те могат да съдържат морална ценност, висша емоционалност и да са носител на горепосоченото церебрено чувство. Тези методи са познати, изпитани и даказали се. Въпреки използването им обаче, светът има нужда от помощ. Това, което не съдържат, посочените начини, е прякото съпреживяване. Дойде ми нов метод, който се базира именно на него. Започвам с конкретни хипотетични случаи. Например детето ни е геймър. Ние прилагаме горепосочените методи-молим се, това облагородява и деиствително помага, но може би е нужно още време, за да бъде проявен личен подтик от детето да спре; начинът ни на живот е чудесен пример, но вероятно е необходим някакъв период, за да го осмисли детето и да го приложи. А поученията макар и наситени с любов, все още не са изцяло разбрани. Искам категорично да заявя, че аз съм за използването на горепосочените методи, които със сигурност дават резултат, евентуално може да е след известно време, и препоръчвам да се използват всички заедно. Предлагам новия като допълващ. От какво има нужда детето, за да оцени преживяването пред компютъра като глупаво и безполезно и да реши да се откаже от него? Ами нека му предложим ненасилствено преживяване от висша ценност, за да ги съпостави, дори и само подсъзнателно, и да прозре разликата. Може детето да откаже разходка, семейна почивка или заминаване на село. Тогава ние нека създадем такова без да го притискаме. Да видим коя игра играе, да се научим на нея и да я играем с него в една стая, примерно бащата на лап топа, детето на компютъра. По време на протичането и да се смеем, разговаряме и да проявяваме топло отношение. И така известно време, след което спираме с това занимание. Например казваме, че сме заети с нещо друго. Детето осъзнава, че играейки само не се чувства удовлетворено, понеже е изпитало преживяване от по висш порядък, а именно позитивно и чистосърдечно общуване с родителя. След това поемаме навигацията. Казваме например, че сме доброволец в нестопанска помощна организация или че правим физически упражнения навън и детето ще прояви желание към това най-малкото, за да преживява ценното време с нас, а ние ще използваме това, за да му разкрием друго ценно занимание, носещо удовлетворение, като например хуманната помощ, общуването с природата и нуждата от здравословен живот, включваща движение. Втората хипотетична ситуация, за която ще говоря, е, ако имаме приятел, болен от рак, който е отчаян. В този случай нека създадем преживяване, което да му напомни за удоволствието от живота и отговорността, която носи към света. Ако е например по-възрастен може да има градина на село, за която се грижи или приятел, с който излиза и разговаря на пейката пред блока. Да го заведем на тези места или да му покажем неговия другар, който стои сам, и градината, нуждаеща се от грижа, са преживявания, които ще го накарат да поиска старата ценност, от която се е отказал и да преосмисли поведението си. Извинения от сорта на липса на сили да го направи са чисто психологически блокажи, нужно е да бъдем настоятелни. Третото хипотетично показно, което искам да дам, включва зависимостите -хранителни, хазарт, алкохол, работохолизъм, наркотици, залагания. Тогава обикновено настъпва изолиране в определена среда, независимо дали тя е пряко налична-компания, играчи в казино, пристрастени към залози запалянковци или косвено налична-списания, група в социалната мрежа или форум. В този случай използваме всеки момент извън средата, за да създадем висше преживяване. В случая важни са не условията, а отношението и поведението ни. Гледането на телевизия може да бъде такова преживяване, ако го обогатим. Без да сме натрапчиви задаваме въпрос за предаването или филма, правим весел коментар. Винаги сме комични и жизнени, не се капсулираме на свои ред, а разчупваме нежно защитната стена. Може дори да се влезе за момент в средата, за да се опознае от близо, да се намерят слабите места и да се демонстрират силните страни на другия начин на живот. Обикновено в такива среди цари еднообразие и обединяващ е порокът. Тогава ние внасяме висшия смисъл на съществуването чрез смях, позитивна атмосфера, разговори със задаване на въпроси към дадения човек, които да го провокират, измисляне на общо занимание, разходка с кучето или нещо друго, което ние да направим незабравимо( за да бъде такова със сигурност, използваме ентусиазъм, позитивизъм и чиста любов). Методът може да се използва във всякакви случаи- при психологически травматични състояния, неследване на призванието и т.н..Вярвам, че тези редове ще помогнат и ще достигнат до тези, които имат нужда от тях!

HTML код на статия

Автор: eternal


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

Напиши коментар