Нещата, които си заслужават, или защо да правим нещата, от които най-много се страхуваме

Случвало ни се е да се запитаме в даден момент от живота си “Какво правя, Кой съм аз, Накъде отивам?” Случвало ни се е да се лутаме из проблеми и тревоги, усилено търсещи правият път, който все не намираме. А когато се допитаме до някого, той или казва някакъв съвет, който той не би послушал, или ти казват “прави, каквото искаш”. А когато ти кажат така, най-много те ограничават.

Преди да се доверим на някого да ни напътства, трябва да разберем, че всеки си има път. Представете си, че колкото различни хора има по света, толкова различни пътеки има за всеки един от нас. Всеки със собствената си истина и виждане за живота. За това е казано да слушаме другите, но  да не се делим от собственото си мислене. И така, кои неща си заслужават? Кои неща си струват в живота?

Разбираме, че за всеки е различно, но има няколко твърдения, които ще ни обединят като хора, живеещи с всяко решение, което взимат, във всеки един момент от съществуването си. Мисля, че няма човек, който да не се е изправял срещу негов страх, какъвто и да е той. В някои случаи, когато се изправим пред нещо, което ни тревожи, което не зависи от нас и не можем да го контролираме, а напротив, то ни контролира, най-лесно е да избягаме. Бягството е най-прекият път, но и най-глупавият. Често мислим, че като избягаме от нещо, то не съществува. Като сме далеч от нещо е добре, но забравяме да мислим в перспектива. Това нещо, каквото и да е то, човек, случка, проблем… щом сме избягали от него, мислите ли, че никога повече няма да се срещнете лице в лице с него?! И така, всеки път, когато се сблъскате с него или нещо подобно ще изпитвате същото, което сте изпитали, когато сте избягали. Но понякога не можем да бягаме. Заради обстоятелствата предпочитаме да останем. И да се мъчим с тези наши страхове и тревоги. Едно е да избягаш, друго е да преодолееш.

В краен случай, когато ни писне, ще разберем всичко, което преди това не сме разбирали. Важно е да се изправяме пред страховете си. Защото веднъж преодоляни, те няма да ни пречат повече. Веднъж забравени, те няма да ни измъчват всеки път. А когато ги преодолеем, ще се чувстваме по-сигурни, ще сме натрупали опит, ще бъдем удовлетворени от себе си. Има много случаи, в които най-големият страх се оказва и мотивацията на човек да продължава, превръща се понякога и в цел в живота. Ние хората сме толкова различни един от друг, и всеки живее със страховете си, както с всичко останало. Но идва момент, в който всичко прелива. Дори да не се усетим навреме, за да си улесним живота, на по-късен етап ще го направим. По-добре късно, отколкото никога, нали? Но това никога ще дойде с похабени нерви, здраве, стрес. И вместо, както сме мислили, с бягането да направим живота си по-лесен, ние ще си го направим труден сами. Може да не приемем това, че никой не ни е виновен за нашите страхове, но не можем да отречем, че тяхното живеене с тях си е лично наш избор.

Нека приемем, че страховете са едни от камъчетата по пътя ни, които ще се опитат да ни попречат. Нека за миг спрем да обвиняваме кой ги е сложил там а да помислим ще ги махнем ли ние. Защото това е нашият път, и от нас зависи дали ще продължаваме да се препъваме. И когато има такива моменти, в които се страхувате, преодолейте ги. Намерете начин, намерете цел и извървете своя път със своята истина и своите решения достойно, истинско и безстрашно!

HTML код на статия

Автор: AnotherWriter


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 6.0 от 6 звезди. (от 1 глас)
Нещата, които си заслужават, или защо да правим нещата, от които най-много се страхуваме, 6.0 out of 6 based on 1 rating

Напиши коментар