Използването на театрални техники при хора с нарушено зрение (продължение)

Настоящата статия, свързана с работата по проект VISION (номер 2014-1-BG01-KA201-001555), подкрепен от Европейската Комисия и Българската Национална Агенция „Център за развитие на човешките ресурси“ чрез програма Еразъм+, е продължение по темата за използването на театрални техники при хора с нарушено зрение, от тифлопедагогическа гледна точка или иначе казано, от гледна точка на педагозите, работещи с обучаеми с увредено зрение.

Поради ниската честота на случаи на зрителни нарушения, много ученици и възрастни твърде рядко, а някои дори никога не са имали възможност да комуникират с човек с ограничено или никакво зрение. Ето защо, дори когато хората искат да помогнат, те често нямат ясна идея как и какво да направят. Някои не правят нищо, докато други прекаляват и отнемат на детето уменията да бъде независимо. Ето защо, за да бъдат от помощ, професионалистите, връстниците и родителите трябва да имат реална представа за това, което ученикът може да прави и разбира се, представа за ситуациите, в които помощ наистина е необходима.

По-долу ще представим някои допълнителни разяснения относно предизвикателствата при обучението на деца с нарушено зрение и, което е не по-малко важно, подготовката им за независим и пълноценен живот, защото психологическата и емоционална ориентация е еднакво важна като физическата ориентация и мобилност.

Когато говорим за бариерите и пречките в образованието, с които се сблъскват младежите с увредено зрение, не може да не споменем опасността от допускане на сериозни пропуски в образованието на ученици от средните училища. Има случаи с незрящи ученици без никакви други интелектуални дефицити, които са оставени неграмотни до 5-ти клас. В същия дух, в България се наблюдава много сериозен проблем при масовата интеграция, който се изразява в прекомерно защитно или съжалително отношение от страна учители, които имат дете с нарушено зрение в своя клас. Останалите деца в класа се превръщат или в асистенти на детето с увредено зрение или точно в обратното – отхвърлят го/нея напълно и отказват какъвто и да било контакт. И двете възможности са с негативен ефект – в първия случай на детето се отнема автономията и възможността да се учи само, а във втория – детето се оказва изолирано от социалната група.

В много случаи към младежите с нарушено зрение има занижени очаквания и това се явява голяма пречка пред ученето. Това може да идва от учителите неспециалисти, които работят с тях, от семейството или от самите млади хора.

Често, родителите на децата с нарушено зрение упражняват прекалена защита и по този начин отнемат възможността за изграждане на самостоятелност, самоинициативност и способност за поемане на премерени рискове.

Липсата на социални умения и самостоятелност означава, че житейският опит на децата с нарушено зрение може да бъде ограничен, което да доведе до широк спектър от проблеми – от неспособност да се изпълняват простички ежедневни дейности до невъзможност да се организират сами и неспособност да пътуват самостоятелно, което се наблюдава там, където за младежите с нарушено зрение не се предлага обучение по мобилност.

Някои от усилията, които могат да бъдат положени за неутрализиране на наблюдаваните пречки и затруднения, биха могли да включват използване на модели на подражание (хора с нарушено зрение, които са постигнали успехи и реализират своите мечти и намерения), за да се демонстрира пред децата, че стига да поискат могат да постигнат всичко.

Важна роля би могло да изиграе и включването на доброволчески организации, работещи с родители и семейства с цел постигане на тяхното въвличане докато детето е още малко, така че да получат подходящо обучение по родителски умения и да повишат очакванията си по отношение на детето. Освен това, родителите биха могли да изградят мрежи, които да им позволяват да се срещат, да споделят свои идеи и опит и да си оказват взаимна подкрепа.

Дейности, подобни на реализираните в рамките на проект VISION, свързани с укрепване и развиване на социални умения и самооценка, както и увереност във физическото и вербално изразяване, овластяват младежите с нарушено зрение за поемане на контрол върху посоката на личностното им развитие и реализирането на техните въжделения.

Отговорът на въпроса Какво трябва да има предвид учител, работещ с деца с нарушено зрение?” съвсем не е лек или простичък, но за да тръгнем все пак отнякъде ще кажем, че първото и най-важно нещо, което учителят никога не бива да забравя е, че работи с учащи … и на второ място, че тези учащи не виждат. Учителите са отговорни за обучението на деца с нарушено зрение по същия начин, по който са отговорни и за всички останали деца от класа. Поставянето на знак за равенство между което и да било човешко същество и някакво здравословно състояние е меко казано немислимо. Всички деца (включително тези с нарушено зрение) имат свои силни страни, психологически особености и предизвикателства, които трябва да преодоляват. Дори в хомогенните класове с деца с нарушено зрение, каквито са случаите с двете специализирани училища в София и Варна в България, фазите на психологическо и двигателно развитие и скоростта, с която учениците научават едно или друго абстрактно определение следва да се вземат предвид. Наличието или липсата на един или друг сетивен дефицит или психологическо увреждане също трябва да се вземат под внимание. Важно е да се отчете също, че при децата с увредено зрение индивидуалната работа е много по-необходима отколкото груповата такава. Поради частичното зрение, когато имат полезно такова, както и при използването на Брайл, работата на децата е по-бавна – всички тези допълнителни фактори влияят на работата на детето, както и на работата на учителя. В тази връзка, обемът работа очакван от тях (макар че не бива да става дума за нивото на сложност) може да е необходимо да е по-малък или времето, което му е отредено да е по-дълго (например за даден изпит или тест), което ще гарантира, че са поставени на равна нога със зрящите си връстници.

Изключително важно е с децата да се говори, за да се постигне разбиране как се чувстват и от какво имат нужда. Учащите с нарушено зрение учат по различен начин, защото при тях инцидентното учене не е възможно. Те учат основно чрез това, което чуват или прочитат и чрез собствения опит. Имат нужда нещата да им се обясняват.

Някои други важни особености, които работещите с деца с нарушено зрение трябва да отчитат, за да постигат максимални резултати, са следните:

– повечето концепции са визуални (горе / долу / тук / там / отзад / отпред) и въпросните трябва да бъдат обяснявани;

умора и общо състояние: остротата на остатъчното зрение варира според това колко изморен е учащия, дали приема някакви медикаменти и дали е болен или здрав. Нещата, които вижда сутрин, когато е отпочинал, може да не изглеждат по същия начин следобяд, когато вече е изморен;

светлината в работното помещение може да има въздействие върху производителността и дори комфорта на участник с нарушено зрение. Тъй като светлината влияе различно при различните увреждания, най-малкото, което можем да направим е да запитаме участниците как се чувстват, ако са единодушни относно осветлението – намаляване или засилване – да се съобразим, а ако не са – поне да им позволим да заемат място, което е най-подходящо и щадящо за тях.

огледала и отблясъци: да се погрижим в помещенията да има минимум огледала и отблясъци, защото те объркват и създават грешна представа за пространството, в което се работи.

обезопасяване на средата: помещенията следва да са обезопасени, така че промяната на нивата да може да се усети, чрез различно подово покритие, или да се види, чрез ярки контрастни ленти. Не бива да забравяме, че има състояния, например при албиносите, при които просто липсва триизмерност на виждането, т.е. въпреки наличието на ефективно зрение, едни най-обикновени стълби биха останали незабелязани без специална маркировка.

обръщение по име: децата с нарушено зрение няма да разберат, че говорим на тях, освен ако не ги назовем по име – винаги трябва да използваме името им преди да им дадем някакви инструкции, които трябва да изпълнят, иначе рискуваме да се съсредоточат едва в момента, в който разберат, че говорим на тях и така да изпуснат важна част от указания;

Последният съвет, който бихме искали да дадем, е формулиран чудесно от B&D Franson в “Six things teachers can do to help visually impaired students in their classrooms”, а именно: „децата с нарушено зрение на първо място са деца, които така се е случило, че имат нарушено зрение, а не са зрителни нарушения със закачени към тях деца. Освен ако нямате много добра причина да постъпвате другояче, отнасяйте се към тях като към всички останали ученици.”

 

 

Как виждат театралните експерти ролята и възможностите на театъра за формиране на увереност и развиване на социални умения в младежите с нарушено зрение, ще споделим в следващата статия.

За контакти и повече информация, моля посетете сайта на проекта – www.vision-erasmusplus.eu.

HTML код на статия

Автор: Zornitsa Staneva


VN:F [1.9.18_1163]
Рейтинг: 0.0 от 6 звезди. (от 0 гласа)

Напиши коментар