Театрални упражнения и техники за развиване на физическа и вербална увереностна младежи с нарушено зрение
Настоящата статия е свързана с работата по проект VISION, подкпрепен от Европейската Комисия и българската национална агенция „Център за развитие на човешките ресурси“ чрез програма Еразъм+.
Тя се занимава със силата и възможностите на приложният театър за преодоляване на всякакви ограничения и бариери, включително такива, каквито човек сам поставя около себе си. В конкретния случай – човек с увредено зрение.
Досега театралната теория и самите теоретици бяха предимно ангажирани с обучение на актьори, с трансформация на идеи в действия с цел представяне пред публика или с въздействието, което театърът има върху обществото. В контраст с това, нашите стремежи са свързани с използване на театъра по начин, който не е съвсем традиционен и има цели, които са обърнати не към актьорите и публиката, а към развиването на уверени млади хора. В тази връзка, един от най-важните въпроси, които си задаваме, е: ‘По какъв начин театърът може да се използва за изграждане на самочувствие и за развитие на младите хора с нарушено зрение?’
Работата ни с децата до момента, както и проведените проучвания, ни доведоха до убеденост, че главните ориентири е най-добре да се вземат от сферите на „Приложния театър“ и „Театър в обучението“, които се занимават с генерирането на социална и/или личностна промяна. В тази връзка е важно да уточним, че от самото начало на проект VISION, ангажираните в него експерти не преследваме създаване на програма за обучение на актьори с нарушено зрение, а правим нещо по-различно – поставяме младежите с нарушено зрение в центъра на планирането и, посредством театрални упражнения, ги стимулираме да обърнат внимание на своите силни страни, вместо да се вторачват в ограниченията. Като ги питаме постоянно какво им харесва най-много, с какво биха желали да се занимават по-дълго време, как се чувстват в средата, която създаваме за тях, ние ги включваме активно в оформянето на програмата от дейности.
Увереността фундаментално се отнася до нашата способност да вземаме решения и да взаимодействаме с другите без страх. В допълнение, тя се свързва и с любопитството, с това да сме отворени към нови възможности, към алтернативи и към учене за света. Тя се отнася до това да се чувстваме овластени да се изразяваме и да предаваме нашите идеи, мисли и чувства. Това са качества, които правят младите хора мотивирани и активно въвлечени в процеса.
Ако разбием определението за самочувствие на неговите съставни части ще получим следното:
- Вземане на решения
- Взаимодействие
- Любопитство
- Отворено съзнание
- Овластеност
- Изразяване – да имаш глас
- Комуникация
- Да бъдеш чуван и разбиран
С други думи, това са характеристиките, които искаме да развиваме сред участниците с нарушено зрение и от там трябва да тръгнем. Фокусът следва да бъде как да развием тези качества чрез театъра? Как театърът развива способностите за вземане на решения сред младежите с нарушено зрение? Как помага на взаимодействието? Как насърчава любопитството? Как може да развива отвореността на съзнанието и да овластява младите хора? Кои театрални дейности ни помагат да развиваме нашата изразност и умения за общуване?
Нашата задача е да идентифицираме процесите (театралните упражнения и дейности), чрез които по най-добър начин ще се създадат условията за развиването на тези качества.
Изключително важен елемент, който всички заинтересовани страни следва да отчетат е, че всяка дейност води до различен резултат при различните деца; тъй като всеки участник представлява уникален случай, от огромно значение е да сме търпеливи и способни да слушаме и да насърчаваме всяка личност.
Програмата за обучение VISION, която предстои да формулираме, стъпва на схващането, че процесът на театрална работа, особено когато в неговия фокус стои развиването на качества, а не толкова обучението на актьори, включва 5 последователни етапа, независимо от характеристиките на участващите младежи: (1) формиране на група; (2) изграждане на умения ; (3) споделяне на идеи, игра и създаване заедно; (4) представяне и; (5) размисъл, оценка и приключване.
Формирането на групата е може би най-важната фаза. Взаимодействието и успешната работа с другите е в основата на увереността. Нашата увереност идва от способността ни да се чувстваме удобно и на равна нога с други хора. Театърът има огромен капацитет за формиране на усещане за група, защото сътрудничеството и колектива са фундаментални за него. Това е онази част от процеса, при която доверието, сигурността и сътрудничеството се формират стъпка по стъпка.
Съществуват множество театрални игри и упражнения, които са създадени да формират усещане за колектив, за общност. В същото време по този начин се създава усещане за доверие и най-вече за сигурност сред участниците, така че да се чувстват удобно със самите себе си и с останалите.
Изграждане на умения – тяло и глас. Начинът, по който стоим и контролираме тялото и движенията си често е индикатор за нашата увереност. Това важи и за начина, по който използваме гласа си, като се отчитат тон, артикулация, дълбочина и дишане.
Театърът, чрез дългата му традиция в обучаване на актьори, разполага с широка гама физически и вокални упражнения, които може да се използват за развитието на тяло, движения и глас. Ние препоръчваме тези упражнения да се използват за изграждане на физическите и гласови качества на младежите и да им се предоставят стратегии за релаксация, презентиране и говорене с увереност.
Умения за представяне и креативност (споделяне на идеи, игра и създаване заедно). Театърът е форма на представяне, начин за предаване на идеи и чувства. Ние препоръчваме участниците да бъдат запознати с упражнения, дейности и форми, които са достъпни и които ще им дадат рамка за изразяване и споделяне на техните идеи, например статични картини, работа с пръчки, импровизация, разказване на истории и др.
Едно заключително споделяне (представяне), което може да е неформално и да се изразява единствено в представяне един пред друг, дава усещане за успешен завършек и предоставя обща цел, за постигането на която работим всички заедно. То дава на младите хора възможност да споделят своите идеи и работа, както и шанс да приложат усвоените умения и знания. То гради увереност и чувство за постижения. Точно по време на това заключително споделяне се наблюдава постигнатата увереност.
Оценката и приключването, дават на участниците усещане за значимост, за завършеност на процеса и за личен принос чрез дадената обратна връзка към експертите, която е ориентир за това дали и какво в програмата би могло да бъде оптимизирано.
В средата на 2016г. програмата с театрални техники и упражнения за развиване на умения и увереност за вербално и физическо изразяване сред младежи с нарушено зрение ще бъде готова и на разположение на всички, проявяващи интерес.
За да се запознаете с дейностите до момента, с изготвените продукти и постигнатите резултати, посетете сайта на проекта – www.vision-erasmusplus.eu.
“Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.”
