Как разводът влияе на децата?
В наше време все по-често неразбирателствата в семействата достигат своята кулминация – развод. Как можем да спестим емоционалните белези на децата си?
В ранна възраст семейството е средата, от която детето черпи своите познания за света и човешките взаимоотношения, усвоява не само моделите на поведение на своите родители, но чрез техния пример то изгражда и отношението към себе си. Примерът на родителите и взаимоотношенията помежду им могат да се окажат изключително важни за понататъшия избор на партньор в живота на детето им.
Причините за развод могат да бъдат многообразни:
-
Липса на общи интереси
-
Разминаване на гледни точки по определени въпроси и несъгласуваност в решенията
-
Неспособност за постигане на добра комуникация между съпрузите
-
Вредни навици
-
Размяна на груби реплики и скандали
-
Изневяра
-
Жестокост
-
Физическо или психическо насилие от страна на един от съпрузите
-
Битови затруднения и т.н.
В епицентъра на тези неприятни сблъсъци и събития най-често се озовават децата. В ранна възраст семейството е средата, от която детето черпи своите познания за света и човешките взаимоотношения, неговият „попиващ ум” усвоява не само моделите на поведение на своите родители, но чрез техния пример то изгражда и отношението към себе си. И тъй като в процеса на формиране на личността детето се индетифицира с родителя от същия пол, а се нуждае от чувство за сигурност и закрила от родителя от срещуположния пол, отношенията на детето с всеки един от родителите и примера на всеки един от тях са предопределящи при избора на бъдещ партньор, взаимоотношенията с него и изграждането на собствено семейство, когато детето достигне зряла възраст.
Тези модели на семейни взаимоотношения, които децата взаимстват от собствените си семейства се дължат на факта, че през периода на своетто ранно развитие, децата съществуват в един микросвят – този на собственото си семейство и нямат база за сравнение какви са взаимоотношенията между членовете на други семейства.
Поради тези причини, разводът често се оказва по-разумното решение, пред това да бъде продължено едно непълноценно съжителство „заради децата”.
Но какво всъщност се случва с вътрешния свят на детето , когато разводът вече е факт?
В различните възрасти децата реагират на развода по различен начин . Ако в ранна възраст до 2 (две) години децата страдат по – скоро от физическото отсъствие на единият от двамата родители, то по-големите деца вече могат да разбират случилото се, но често се оказват в ситуация , в която се налага да поемат емоционалната грижа за родителите, както и някои отговорности в дома. Това ги отдалечава от обичайните им занимания и общуването с връстници, което подсилва чувството за обърканост, страх и несигурност.
Най-често след развода децата се сблъскват със следните трудности :
-
Състояния на агресия или депресия
-
Затруднения в училище
-
Затруднения в общуването с връстници
-
Противообществени прояви
-
Злоупотреба с алкохол и наркотици
-
Социална дезинтеграция
-
Свръхчувствителност и неприсъщи за детето емоционални изблици
-
Влошаване на взаимоотношенията с родителите
-
Чувство за вина
Освен това, ако децата са ставали свидетели на ежедневни скандали или са били поставени в ситуация да взимат решения за бъдещето на семейството вместо родителите („ Не мислиш ли, че ще е по-добре мама и татко вече да живеят отделно?”, „Искаш ли с мама да живеем отделно от татко?” ) през по-нататъшното си развитие и взаимоотношения с хората често се чувстват отговорни за неща, избори и постъпки на хора, за които всъщност не са.
Децата на разведени родители преживяват най-тежко празниците, тъй като при разпадането на сейството освен чувството им за сигурност е разклатено и тяхното усещане за принадлежност. Често се налага и да избират при кого от родителите да прекарат празниците, което преди развода не е било необходимо. Допълнително се усложнява ситуацията ако едниният от родителите е създал ново семейство и детето изпитва ревност към вниманието на родителя и несигурност в неговата любов.
Как да подкрепим детето по време и след развода ?
-
Информирайте заедно детето за решението, което сте взели. Уведомете го при кого от двамата родители ще живее от тук нататък и го уверете, че ще продължи да се вижда и да поддържа връзка с другия родител. Много е важно и успокояващо за детето да му обясните, че няма вина за случващото се.
-
Контролирайте гневните изблици и упреци към другия родител. В изблик на гняв всеки от родителите се опитва да спечели детето „на своя страна”, „да го подкупи ” или да го убеди в своята правота и в неправдивостта на другия родител, което често е съпроводено с гневни и обидни думи. Децата обичат и двамата си родители, те са склонни да проявят разбиране и съчувствие към всеки от тях без да е необходимо да вземат нечия страна. Обидите от страна на единия родител към другия пораждат в детето чувство за несправедливост, огорчение и гняв, изрекъл негативни думи за един от най-обичаните за него хора. Понякога огорчението от подобни думи се загнездва в съзнанието на детето през целия му жизнен път. Не внушавайте на детето собствения си негативизъм към другия родител, децата се нуждаят от комуникация и добри взаимоотношения и с двамата родители, за да се чувстват пълноценни.
-
Не се опитвайте да поделите детето си наравно с имуществото .
-
Насърчавайте детето да говори и да споделя, проявявайте разбиране и изтъквайте положителните страни на настъпващата промяна.
-
Не компенсирайте ситуацията с подаръци. В такива моменти децата се нуждаят от откровени разговори, подкрепа и внимание и от двамата родители, предметите и изненадите не могат да ги заместят емоционалната връзка с родителя.
-
Ако в живота ви се е появил друг човек, или сте създали ново семейство, не позволявайте новият партньор да навлиза рязко в живота на детето или да се опитва да спечели предразположението му с подаръци. Възможно е детето да се почувства засегнато, обидено или объркано, защото за него този човек е чужд. Добре е решенията, свързани с детето, неговото порицаване или поощряване в зависимост от ситуацията, да се случват от страна на биологичните родители.
- Научавайки за себе си се превръщаме в по-спокойни и балансирани личности. Важно е да знаем, че винаги можем да потърсим помощ в център за личностно развитие.
-
Поддържайте комуникация, свързана с въпросите засягащи детето. Следвайте принципа за общите правила и изисквания, за да се развива детето уверено и самостоятелно!
