Фетиш
В съвременното общество фетишът все по-често намира своето място, успешно преборвайки консервативният сексуален морал, заложен в колективното съзнание на социума. И все пак значението му е сякаш размито и успява да намери широко приложение – от конкретен продукт в секс магазин, до психологически проблем на личността. В следващите няколко реда ще се опитам да внеса малко повече яснота относно фетишът – неговото изразяване, поява и влияние в междуличностните отношения.
Една от най-честите грешки, които се допускат при тълкуването на фетиша, е бъркането му със сексуалното разнообразие. Хората са склонни да приемат, че носенето на еротично бельо, използването на различни видове „играчки” в леглото или влизането в определени социални роли, автоматично води до наличието на фетиш. Всъщност, това изобщо не е задължителен признак за такъв, а може просто да е начин, по който дадена двойка обогатява сексуалните си преживявания, изследвайки и разбирайки нови начини, чрез които тялото им е способно да изпитва удоволствие. Но така или иначе характера на фетишът е изцяло сексуален и тук е може би моментът, в който трябва да направим разграничението между наличието му и чисто сексуалното любопитство. Когато говорим за фетиш, трябва да разбираме не просто влечение и склонност към използването на определен предмет, материал (например латекс, гума и прочее) или роля, а невъзможност за изпитване на възбуда без наличието на дадения обект или поне на невъзможност за достигане нивото на възбуда, която той (обектът) би донесъл. С други думи – това, което се е превърнало във фетиш, е ненадминат или единствен източник на сексуална възбуда и удоволствие. Важно е да се отбележи, че фетиш може да се развие не само към предмет или обект, но и към действие – например напляскване. В подобни случаи хората, които притежават такъв, получават засилващо се удоволствие, дори когато се стига до телесни наранявания.
Според някои теории появата на фетишът е следствие на неосъзнат сексуален импулс, който е останал нереализиран или свръхреализиран в миналото. Силното, но потиснато желание за определена дейност или към определен обект, води до преекспониране въздействието върху либидото на несъзнавано ниво, когато действието или обектът станат достъпни. Що се отнася до свръхреализацията в миналото – то подлагането на тялото под определено въздействие, може да предизвика адаптация на либидната система към него до степен, в която липсата му да се отразява пряко на способността на тялото да изпита удоволствие.
Наличието на фетиш в дадени междуличностни отношения не е задължително наличие и на проблем в тях. Хората, които са способни да изпитват удоволствие в рамките на фетишът на половинките си, или „и” по този начин, обикновено успяват да запазят стабилни отношения. В този ред на мисли, дори и да има наличие на дадена сексуална фиксация, тя не влияе върху нормалното протичане на отношенията. Това поражда някои интересни въпроси, като това дали хората с даден фетиш трябва да преодолеят наличието му, ако то поражда несъвместимост на сексуално ниво в половинката, с която са емоционално обвързани? Необходимо условие ли е сексуалната фиксация на фетишистът да бъде приета, за да може да изгражда емоционални отношения? …Може би тези въпроси нямат един отговор, за това преценката за правилно и неправилно, оставям на вас.
Автор: Марин Георгиев
