Когато сме пристрастени към миризмата на книгите
Случвало ли ви се е да си купите книга и да веднага да забиете нос в нея? Или да се приберете вкъщи, да отидете до библиотеката, да извадите някоя книга и да започнете да я душите? Не се притеснявайте този навик е естествена реакция и е съвсем нормален.
Знаете ли защо се получава така?
Ароматът, който имат книгите и който така ни изкушава и пристрастява е съвкупност от много химически елементи, които в крайна сметка се свързват с невротрансмитерите на мозъка, осигуряващи ни допамин. Може би не знаете, че това е хормона, освен на удоволствията, но и на зависимостта. Когато допаминът се вдигне, мозъкът го регистрира като удоволствие и започва да иска още от същото.
Поради тази причина обичаме да душим книгите. Можете да поръчате книги от книжарница онлайн, като по този начин ще си спестите време и висене по опашки.
В последно време много четящи категорично отказват да четат книги онлайн. Друго си е да се насладиш на миризмата на мастило, ако купуваш нова книга или на бадеми или ванилия, ако взимаш книга от библиотеката си. Някъде четох, че група учени решили да регистрират като патент миризмата на книгите.
Една лондонска библиотека решила да направят анкета сред своите читатели каква точно е миризмата на книгите. Резултатите били смайващи – голям процент определили уханието като изключително приятно, въпреки че имало и такива, на които миризмата не им допадала. Ето някои от отговорите на какво миришат книгите – ванилия, бадеми, шоколад, кафе, дърво. Има и такива, на които книгите им миришат на мръсни чорапи, пот, развалена риба, но те са твърде малко, за да се спираме на тях.
В масовите случаи книгите миришат пристрастяващо и по някакъв невероятен начин ни привличат. В доста книжарници и библиотеки, и музеи, които сега стартират използват миризма на книги създадена по изкуствен начин, за да накарат посетителите си да се чувстват комфортно и уютно. Защото водещото нещо читателите да се връщат отново и отново е пристрастяващата миризма на книгите.
