Блогни ме, ако можеш!
Понятия като ,,власт”, ,,народовластие”, ,,разделение на властите” отдавна са се превърнали в част от речника на средностатистическия европеец, член на едно демократично и либерално общество, което би трябвало да го третира като своя неотменима ценност. Или както гласи един от основните принципи на Конвенцията за защита правата на човека: ,,Всяко човешко същество е личност, а всяка личност е ценност.” Поради това и твърде парадоксално звучи констатацията, че съвременният, все повече глобализиращ се свят, превръща отделния индивид в една незначителна, конюнктурна частица от мултинационалния, мултиетнически и мултикултурен пъзел, оставяйки му на разположение твърде ограничени възможности за запазване на собствената му идентичност. Но не национална, а общочовешка. Разбира се, рамката на тази пъстра картина е поставена, стеснявана или разширявана от основните актьори на международната социално-икономическа и военно-политическа сцена в лицето на транснационалните корпорации, на наддържавни обединения от страни (ЕС, НАТО) и най-вече – в лицето на САЩ.
Но нека се върнем към принципа на разделение на властите, който, както навярно сте запознати, е един от основните белези на демократичната и суверенна ,,политическа форма на социално обединение”, каквато е юридическата дефиниция за понятието ,,държава”. Нормативно признати са законодателната, изпълнителната и съдебната власт, но заедно с тях можем да изтъкнем и неформални ядра на силата в едно общество – например медиите или общественото мнение. Вероятно някъде между последните две своето място заемат и блоговете – хибрид между личен дневник и журналистическа колонка, с ежемесечна, ежеседмична или ежедневна честота на публикациите в нея. Но дефиницията на понетието ,,блог” не е обект на нашия интерес, тъй като сайтове като Уикипедия предлагат достатъчна и синтезирана информация по отношение етимологичното значение на не един или друг термин (който все пак желае да се запознае със същността на блога, лесно може да попълни пропуските в своите знания на този адрес: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%BE%D0%B3).
Акцентът, който бих желал да поставя, е по-скоро върху съдържанието и целите на блога, върху разглеждането му като уред за отчитане на обществените нагласи и реакции на едно или друго актуално събитие. В същото време, блогът може да бъде използван и като автономно електронно пространство с цел реклама, за споделяне на мисли и преживявания, като арт-зона или като нещо различно от всичко това, в зависимост от въображението на автора. В моя случай, например, блогът служи като платформа за популяризиране на личното ми творчество – предимно стихотворения и от време на време по някоя и друга статия (http://konstantindrenski.wordpress.com/). Разбира се, наличието на социални мрежи като Facebook, MySpace и Twitter донякъде обезсмисля част от функциите на блога. Но това е така само на пръв поглед.
Не сте ли изпитвали на моменти силно раздразнение от множеството рекламни банери и като цяло ненужни приложения за онлайн игри или тестове, задръстили до непоносимост дисплея на монитора ви? Не сте ли се чувствали като ,,по бели гащи” от безпардонното и агресивно обсебване на профила ви от стотиците ваши онлайн ,,приятели”, които постоянно бълват все нови и нови рекламни материали или спам-съобщения? И колкото и да се опитвате да оптимизирате мерките за сигурност и да ограничите достъпа до личното си пространство, толкова повече усилията Ви изглеждат безцелни – като врата в полето. А като за капак на всичко това, по последна хакерска мода зачестиха появите на фалшиви профили, създадени с единствената цел да осигурят незаконен достъп до личните Ви данни, предоставяйки ги на изпечени мошенници, които лесно се ориентират кога например ще отсъствате за по-дълго време. В тези случай онлайн кражбата на информация скоро би могла да се материализира в кражба на вещи от собственото Ви жилище. Все недостатъци, които блоговете тактично заобикалят.
Надявам се, че съм постигнал известен успех в опитите си да ви убедя в смисъла и ползата от собствено блог-пространство. Искрено вярвам, че именно блогът е така търсената удачна форма на легитимация на отделния човешки индивид в глобалния свят – не само като дишаща съвкупност от биологично-пространствени характеристики, но и като сама по себе си уникална личност, занимаваща се с изкуство, наука, спорт или друг вид общественополезна дейност.
Защото всеки човек е творец – ако не в общоприетия смисъл на думата, то поне демиург на собствения си живот.
