Приложимост на Бразилското Джу-джицу в ММА
Смело можем да твърдим, че Бразилското Джу-джицу е бойният спорт който най-
много и най-бързо е променил представата за схватка между двама бойци. ММА и
свободните боеве нямаше да са това, което са без следата, оставена от този спорт и
фамилията Грейси.
През 1993 семейство Грейси, които са смятани за основателите на този спорт, и
основоположници на модерните смесени бойни изкуства, организират турнир
между всички бойни стилове с цел да докажат, че тяхното изкуство превъзхожда
останалите. Такива турнири до този момент са често събитие в Бразилия, но не са
характерни за развитите държави. Така на 12 ноември 1993 година град Денвър
става първия домакин на турнира UFC. Грейси не са искали просто да спечелят
състезанието, а това да стане по един запомнящ се начин, който след това да бъде
използван като маркетингова стратегия. Те не избират шампиона на семейството, а
един от по-малките му братя, тежащ около 75-80 килограма. Младо и хилаво
момче, без визия на атлет, камо ли на безстрашен боец. С това те искат да
демонстрират, че въпреки по-малките размери на един боец, ако той владее на
високо ниво този спорт, ще успее да преодолее по-големи и силни противници. Така
и става и след ожесточени битки с шампиони от различни дисциплини (бокс, борба,
карате и други) Хойс Грейси става първия победител в UFC турнир. Това
революционизира света на бойните спортове. Всички, които по това време имат
амбициите да се занимават с ММА моментално разбират, че е немислимо да
оставят такава голяма дупка в своя арсенал и ако до този момент са подценявали
играта на земя, започват да практикуват граплинг и Бразилско Джу-джицу, за да не
дават възможност на техните противници да експлоатират този аспект. В наши дни
няма шампион от UFC, който да не е кафяв или черен колан по Джу-Джицу или да
не е тренирал Бразилско Джу-джицу с години.
Стратегията на бойците произлизащи от този спорт е на първо място
контролиране на дистанцията, нейното скъсяване, а след това директно или
посредством използването на клинч пренасяне на боя на земя чрез хвърляне или
събаряне на опонента. До тук нещата много приличат на традиционните борцови
спортове – Джудо, Самбо и различните стилове борба. Интересното обаче идва
след като действията се пренесат на земята. Трениращите Джу-Джицу не се стремят
1единствено да задържат противника, а напротив – посредством изключително
богатия арсенал от техники те имат за цел първоначално да се позиционират по
превъзхождащ противника начин, а в последствие и да завършат боя чрез така
наречените техники за заключване или душене, или просто с удари, които водят до
ди предаване на противника или нокаут.
За да подкрепим казаното с факти ще покажем какво се казва в едно проучване
на сержант от полицията в Лос Анджелис, който преглежда всичките 5617 случая на
физическа саморазправа от докладите на колегите си. Забелязал е, че в над 90% от
случаите се повтаря едно и също развитие на схватката. Рано или късно боят стига
до земята. Дали чрез дърпане, бутане, неволно или умишлено събаряне няма
значение, но това е много възможен краен резултат. От това автоматично следва, че
този, който е подготвен за схватката на земята увеличава неимоверно шансовете да
надделее в нея. Това превръща Бразилското Джу-джицу и в едно от най-
практичните бойни изкуства що се отнася до самозащитата. Практичността на
прилаганите техники съвместно с факта, че по време на всяка една тренировка се
практикува спаринг в реално време срещу реален съперник, са перфектното
доказателство за това.
Бразилското Джу-джицу дава прекрасна възможност всеки сам за себе си да
реши докъде иска да стигне и какво иска да научи и може. Там има място за всеки –
от шампиона-боец в клетка, до средностатистическия гражданин като мен или вас,
който иска да може да се защитава успешно без да се налага да удря и наранява
хора или самият той да пострада. За да бъдат конкурентноспособни и подготвени
най-добре професионалните бойци включват задължително този спорт в
подготовката си, защото той е доказал, че е важна част от боя, независимо дали за
завършване на противник/нападател или просто, за да предпазиш себе си, да
контролираш него и да оцелееш – изборът зависи от теб самия. А щом го правят
професионалистите, защо не и вие?!?
