Рисунките в Наска, Перу – астрономическа книга или летище на извънземните
Огромни птици, маймуна, паяк, риба, спирали, геометрични линии – това е само част от богатството на Наска, Перу. Открити през септември 1936г. от археолозите Алфред Кробър и Торибио Мехия, линиите първоначално са приети за съвременни напоителни канали.
Едва в края на 30-те години, когато над пустинята започват да прелитат самолети, пилотите съобщават за голямо разнообразие от очертани в земята линии. И мистерията се разгръща.
Простиращи се на 500кв. км. площ, те са издълбани по невероятно интересен начин. Равнината е покрита с пясък, като най-горния слой има кафяво-черен цвят, така наречения „пустинен гланц”. Линиите са начертани чрез отстраняване на тези тъмни камъни, под които има бяла, песъчлива почва. Времето е навяло обратно много камъни и някои от фигурите са изчезнали, оставяйки само блед спомен от себе си, но много други могат да се видят ясно и днес.
През годините се оформят различни теории относно причината за направата на тези фигури. Една от най-интересните е публикувана в книгата на швейцарския уфолог Ерих фон Даникен – „Колесници на боговете”, 1968г. Според него линиите оформят древно летище, дълго 60км., което било направено за да бъде от полза на извънземни посетители. Той е твърдо убеден, че правите линии „трябва да са били направени с помощта на инструкции, давани от летателен апарат”. По-късно, през 1984г., са проведени експерименти с прочистване на камъни, при които се доказва, че е напълно възможно да се прочистят прави и извити линии без направление от „птичи полет”
Интересна е и теорията за агресивната военна империя, живяла по тези земи. Представена е от Уилям Стронг и описва най-големия археологически обект в района – Кауачи. Това е огромен комплекс от сгради, пирамиди, площади и некрополи, разположен на дължина от 3км. Ученият открива немалък брой отрязани глави и голям монумент, заобиколен от жертвени дарове, сред които птичи пера, лами и много счупени глинени флейти. Теорията му е опровергана през 80-те години на миналия век, когато Илейн Силвърман определя Кауачи като церемониален център, тъй като посочва, че не са открити никакви жилищни сгради.
Най-устойчива е теорията за астрономическото значение на фигурите и линиите. Мария Райхе – германска математичка, посвещава 40 години от живота си на тези древни линии и остава вярна на това тълкуване до края на живота си. Тя намира сходства в нарисуваните животни и съзвездията. Например паякът отразява формата на Орион, а маймуната – съзвездието Голямата мечка. С невероятна точност една от линиите отбелязва в единия си край лятното слънцестоене, а в другия – зимното.
И още. Оказва се, че някои от линиите са издълбани така, че са свързани с водата в района, защото много от тях се намират в близост до реки, успоредни са на течението или са под прав ъгъл към него. Следователно има ясна връзка между тях и речните корита. Когато по възвишенията на Наска вали, водата се стича по тях към реките и потоците, и след това захранва общностите, живеещи по-надолу по долините.
Дали фигурите на Наска са просто вид канализация, дали са пътища за процесии в името на богове или са път на самите богове? Истината се е знаела само от древния народ, живял преди две хиляди години по тези места. Всичко, което достига до нас са просто теории – с плюсове и минуси. Аз си харeсах една от тях. А ти?
