Живот и смърт
Победител си, когато се събудиш след 20-часовата операция! Все още не можеш да осъзнаеш, че отново имаш възможността да се докоснеш до всичко, което обичаш! Отново ти се дава шанс да живееш! Ще го пропилееш ли?
Животът е пътека от незавършени дела, защото времето е недостатъчно! Човек не може да премине през всички пътища на живота, но може да обходи по-голямата част от тях!
Всеки ден разполагаш с 24 часа! Напълно достатъчни ли са, за да те накарат да се промениш? Ако преди срещата със смъртта не познаваше доброто, то сега имаш възможност да го опознаеш! Да се научиш да оценяваш малките неща, а именно нежната милувка и подкрепата от любим човек! Настрои съзнанието си на режим „щастлив“ и бъди такъв! Не пропилявай времето си! Разполагаш с предостатъчно, за да се научиш да обичаш! А какво по-важно от това? Каква по-голяма сила от любовта? Тя е тази, която те кара да вървиш напред и да не се отказваш въпреки трудностите! Дава ти сигурна опора! Тя е твоят защитен механизъм срещу всичко лошо, което те заобикаля! От значение ли е какво говорят околните? Ако се опитваш да впечатлиш всички, то тогава самият ти няма да бъдеш щастлив! Нали животът е твой? Имаш свободата да правиш каквото пожелаеш с него! Ако желаеш пътувай, ако желаеш остани затворен между четирите стени! Но независимо от решението не забравяй, че със същите 24 часа разполагат още 14 милиарда души! Някои от тях седят и чакат щастието да почука на вратата им, докато други се трудят, за да го заслужат! Но колкото и усилия да полагат за едно денонощие не може да обиколят целия свят! Защо да оставят днешната работа за утре? Никой не знае до кога ще бъде жив! Затова вземи тези 24 часа в ръцете си и ги оползотвори! Направи всичко, което си намислил, колкото и налудничаво да звучи за хората! Защото времето е твое!
Но не всеки може да бъде щастлив! Светът е съвкупност от бедни и богати, щастливи и нещастни! Докато едни се радват на богатство, други страдат, защото времето им изтича! Защо животът е толкова несправедлив!? Защо все повече младежи се изправят в битката срещу смъртта? Все повече млади надежди се борят срещу заболяванията! Но оцеляват тези, които се борят! Не се отказват пред трудностите, не се предават в ръцете на смъртта! Каква е естествената реакция на човек, когато разбере, че му остават няколко дни живот? Отчаянието го обсебва! Не вижда смисъл да живее! Примирява се, защото изходът не се вижда! Но това е моментът, в който всеки трябва да си спомни какъв е смисълът на живота! Да види загрижените лица на любимите си хора! Да усети вътрешната сила в себе си! Искаш ли да нараниш близките си? Не, нали? Тогава не се отказвай! Не се предавай! Докажи, че животът в теб е много по-силен от смъртта! Дай на всеки причина чрез своя личен пример да повярва, че чудесата съществуват! Може би времето няма да ти стигне, за да задоволиш материалните си нужди, но със сигурност е достатъчно да върнеш някого към живота! Да вдъхнеш надежда, защото благодарение на нея човек мисли в перспектива! По този начин забравя тревогите! Ако успееш да бъдеш вътрешно щастлив, тогава ще си донесеш много повече блага, отколкото, ако продължаваш да бъдеш нещастен! Колкото и незавършени дела да имаш в живота си, поне бъди сигурен, че не живееш напразно!
Действията са пътят към познанието! Има ли смисъл, ако само плануваш? Животът е един безкраен лабиринт! Лабиринт, в който можеш да се загубиш! Колкото и да вървиш напред никога няма да можеш да се върнеш назад! Единственото решение е да откриваш нови пътеки, които да те заведат до изхода! А изходът не е ли именно смъртта? Не е ли тя тази, която спасява от страданията? Защото човеците са обречени да чувстват! И колкото повече чувстват, толкова повече страдат! Но пък това е пътят към себепознанието! Път, по който малцина успяват да преминат! Или решават да го заобиколят! Заради страха ли? Страхът от смъртта? Но защо? Ако човек не поема рискове, тогава не живее пълноценно! Не е способен да усети тръпката от живота! Не е способен да се поучи от грешките си! Тогава губи представа за добро и зло! Става равнодушен към всичко случващо се! А това значи само едно – пропилява времето си! Такъв човек не заслужава живота! Той е само за онези, които не се страхуват от непознатото, а са склонни да преминат през него!
Независимо в колко моменти човек се чувства на предела на силите си, важно е да вярва, че всичко е постижимо и възможно! Ние сме хора, преди всичко грешим! Но животът е като огледало – ако му покажеш добрата си страна, то ще ти отвърне със същото!
