Използването на театрални техники при хора с нарушено зрение
Настоящата статия е свързана с работата по проект VISION, подкрепен от Европейската Комисия и българската национална агенция „Център за развитие на човешките ресурси“ чрез програма Еразъм+.
Стремежът на международния консорциум, включен във VISION, е да създаде програма за обучение на деца и младежи с нарушено зрение, използваща театрални похвати. Идеята не е младежите да бъдат задължително ориентирани към света на театъра и сценичните изкуства, а посредством последните да се постигне самочувствие и увереност при физическото и вербално изразяване, вяра в собствените сили и възможности и активно участие в обществения живот.
Преди да стартираме оформянето на въпросната програма за обучение бе необходимо да навлезем в дълбочина в темата „зрителни увреждания“ от психологическа, педагогическа и театрална гледна точка. По-долу си позволяваме да очертаем някои от основните според нас положения, с които всички работещи с деца и младежи с нарушено зрение следва да са в течение от психологическа гледна точка и от гледна точка на многообразието на зрителните увреждания.[1]
Като начало може да кажем, че психологическата адаптация на хората с нарушено зрение е дълбоко свързана със самочувствието и увереността в собствените сили, които играят ключова роля в тяхната мобилност, ориентация и владеене на заобикалящото ги пространство. Постигането на положителна психологическа настройка към слепотата и увреденото зрение изисква подготовка, както на съответния индивид, така и на обществото като цяло. Не бива да забравяме и за миг, че групата на хората с увредено зрение е толкова разнообразна и хетерогенна по отношение на особеностите на своите членове, колкото и останалата част на обществото. Осъзнаването и разбирането на тази реалност може да ни помогне да преодолеем доста всеобщи погрешни разбирания и концепции относно състоянието „увредено зрение“.
Слепите хора или хората, които имат увредено зрение постоянно са изправени пред предизвикателството да се настройват спрямо своето състояниe психологически, както и социално. Това приспособяване варира значително от случай до случай, защото формите на зрителните нарушения, както и разликите по отношение на семейството, нивото на образование, социален и икономически статус са далеч от хомогенни и зависят от индивидуалния опит и среда.
Важно е да се отбележи, че възрастта на която е настъпило увреждането или пълната загуба на зрение има огромно значение за формирането на концепциите за самите тях от страна на засегнатите хора. Така например на първо чуване може да прозвучи напълно неразбираемо това, че някои младежи с вродена слепота считат себе си за късметлии, че са се родили така, вместо да загубят зрението си на по-късен етап от живота. Това да нямат никаква представа какво означава да можеш да виждаш им дава усещането, че нищо не им липсва. Дори като се има предвид, че никога и нищо не бива да приемаме с валидност сто процента, защото децата се адаптират по много различни начини, вродената слепота определено има ефекта на почти автоматичното налагане на приемане на състоянието, което не важи за случаите, при които нарушението се случва на по-късен етап от живота. Това обикновено води до травматични и депресивни последици и изисква определен период за приспособяване.
Ние всички сме социални животни и нашето усещане за идентичност е силно зависимо от начина, по който другите ни възприемат. Ние контролираме и организираме нашите действия на база на постоянна обратна връзка от заобикалящите ни – семейство, общност, приятелски кръг. Тази обратна връзка е проверка на нашето поведение и създава предпоставки да го променяме. Ето защо, обществото следва да бъде образовано относно случаите, при които един човек може да бъде сляп или с нарушено зрение дори ако не носи очила, бял бастун, очите изглеждат нормално и няма никакви видими блайндизми или манеризми. Липсата на достатъчно информация относно това може да доведе до предразсъдъци, недоверие и дори обвинения.
Погрешните обществени концепции са свързани и с природата на ограниченията, които зрителните увреждания може да налагат. Зрението може да бъде увредено по много различни начини, като пречи на определени дейности, а изненадващо позволява други, което понякога се счита за невъзможно от останалата част от обществото. Например, загубата на долната половина на зрителното поле обикновено се изразява в затруднения при придвижване, но не означава, че човек не може да гледа телевизия или да работи на компютър. Загубата на дясното зрително поле се свързва със затруднения при четене (защото в западните страни е необходимо движение на окото за сканиране отляво на дясно), което обаче не означава липса на независимост по отношение на мобилността или пространственото ориентиране. Липсата на разбиране на тези особености често слага знак за равенство между увреденото зрение и пълната слепота или води до предположения, които може силно да навредят и да дискредитират способностите на дадено лице.
Разбирането на различните ситуации и състояния на частична загуба на зрение, сравнени с пълната слепота, която се счита за точната противоположност на способността да виждаме, може да е наистина голямо предизвикателство и да изисква значително внимание и гъвкавост от страна на обществото.
По този начин например, липсата на правилно разбиране на конкретно състояние може да подведе родители да предприемат образователни стратегии, които не се възползват от остатъчното полезно зрение на техните деца. Това може да доведе и до прекомерна защита или прекалено обгрижване, което ограбва независимостта и потенциала за развитие на детето.
Важен аспект на психологическата адаптация към живот в свят, в който визуалните образи доминират, е изграждането на положителна концепция, представа за самия себе си. Липсата на адаптация в случаите на постепенна или внезапна загуба на зрение, може да доведе до висока възбудимост, неспособност за учене или работа, изолация. Формирането на представа за самия семе си може да се дефинира като набор от концепции, които човек развива и поддържа за себе си, които му/й помагат да оформи своята идентичност, начина по който се възприема и неговото/нейното самочувствие. Възприемането на положителна концепция за себе си е предпоставка за справяне с и преодоляване на последствията от увреждането. То създава чувство на удовлетворение от себе си и от живота по принцип и генерира положителни възгледи по отношение на бъдещето и ролята на индивида в обществото.
Хората приемат своето състояние по различни начини. Понякога неспособността да се справят може да ги остави с чувство на изолация от обществото или да ги накара сами да се изолират, защото усещат, че са неспособни да се впишат и че другите ги съжаляват. В някои от случаите хората с увредено зрение дори са склонни да отклоняват предложения за услуги, които биха им били от полза, само защото не желаят да бъдат класифицирани като слепи.
Един от ключовите компоненти на концепцията за самия себе си е самочувствието, защото то се свързва със стойността, която човек определя на своите собствени характеристики, умения, способности и качествa. В много голяма степен, самочувствието се гради върху обратната връзка, която се получава от заобикалящата среда. Точно поради това, активното участие на приятели, съветници, обучители като наставници и модели на подражание, може да играе важна роля за формирането на добро самочувствие, което е устойчиво и подкрепя индивида в постоянство в преследването на неговия успех, без значение от формата, в която въпросният успех е предвиждан.
Проект VISION цели да включи деца и младежи с нарушено зрение във внимателно организирани театрални уъркшопи, имащи за цел да отворят всички прозорчета и врати на техните души и да им помогнат да формират онази увереност и самочувствие, които неотлъчно да ги съпровождат в живота занапред.
Повече – в следващите статии или от сайта на проекта – www.vision-erasmusplus.eu.
[1] С позволението на редакторите на сайта, бихме предложили педагогическия и театралния поглед върху темата в последващи статии.
