Оценка на шлифовката на диаманти
Още през първи век от нашата ера съществуват данни за обработени във формата на кръг диаманти, или така наречената форма „брилянт”. Въпреки, че съществува толкова отдавна едва през ХХ век брилянтната форма достига съвършенство с придобилата популярност 57-стенна шлифовка. Тази кръгла форма и понастоящем е толкова популярна и широко разпространена, че в разговорния език понятията диамант и брилянт се използват като синоними.
Интересен факт е, че така наричаните сиви диаманти преди обработка въобще не приличат на своите шлифовани събратя. Обикновено тяхната кристална прозрачност се крие под обвивка с кафяв или сив цвят. Единствено майсторското шлифоване може да превърне безличните сивкави кристали в блестящ диамант с поразителни чистота и блясък.
Изкуството на шлифоването се състои не толкова в подчертаването на основния цвят, колкото в акцентирането върху оптическите свойства на диаманта и познаването на коефициента на пречупване и разсейване на светлината. При шлифоването на диаманти във форма „брилянт” се постига съвършена оптическа хармония и се постига специфичния и омагьосващ диамантен блясък. С простите закони на физиката за пречупването на светлината трудно може да бъде обяснен този особен букет от разноцветни отблясъци, като много хора отдават това и на чувството вкарано при обработката от майстора шлифовчик.
Работата на оценителя винаги започва с визуална оценка на качеството на шлифовка на диаманта, пропорциите и точността на ъглите на стените. В основата на качествената шлифовка на диаманти стоят два основни елемента – блясъка и външния вид на камъка. Качеството на шлифовка може да се оцени от безупречно до лошо, като от практиката на експерта зависи доколко ще е точна оценката, поради това, че се отчитат множество параметри.
Ако при оценката на камъка по чистота не са били взети под внимание големи повърхностни повреди се оценява и предполагаемото тегло, което ще загуби диамантът при допълнителната шлифовка за отстраняване на дефекта. Тази загуба на тегло води и до загуба на парична стойност. Тези външни дефекти се отбелязват със зелен цвят върху идентификационната карта на камъка, заедно с размера и разположението им. Като правило на схемата не се нанасят проблемите със симетрията, но те могат да бъдат посочени в раздел коментари. Оценката на качеството на шлифовка винаги отчита няколко характеристики, които обаче не могат да се оценяват поотделно, а винаги като съвкупност.
Оценката на шлифовката на диаманта определя и търговската цена, която включва в себе си и оценките по факторите цвят, чистота и каратно тегло. В последно време центровете по шлифовка на диаманти се преместват в нови части на света и предвид увеличаващата се цена на суровите диаманти все по-голямо внимание се отделя на минимизирането на загуба на тегло при обработката, от което обаче страда качеството на шлифовка.
Малко известен факт е, че при шлифовката на необработени диаманти по начин да се осигурят максимално добри пропорции това води до 60% загуба на тегло. А ако се шлифова малко по-грубо и в съответствие с формата на суровия кристал загубите могат да се сведат до 40%. По тази причина такъв камък никога не би могъл да получи оценка повече от добър (Good) при оценка на неговото качество на шлифовка. При оценка на големи сурови диаманти основен акцент се отделя на предполагаемата загуба на каратна маса при шлифовка. Тази т.нар. „теглова оценка” доминира при диаманти с тегло от половин до един карат.
