Отговор на въпрос – структура
Как се пише реферат, курсова работа или отговор на въпрос?
В ученическите и студентските години, твърде често ни се налага да пишем различни видове текстове: реферати, курсови работи, есета, отговори на въпроси. Твърде често, особено ако за пръв път пишем даден вид текст, срещаме затруднения в неговото съставяне, тъй като не сме наясно на какви точно изисквания трябва да отговаря той.
Ще се опитаме да проследим и изясним как трябва да се структурира отговора на въпрос, какви са критериите за подготовка, разработване, проверка и поправка.
1. За съдържанието:
1.1. Разчитане на въпроса
– да се уточнят границите на понятията/категориите, които присъстват във формулировката;
– да се открият подвъпросите в питането.
1.2. Уточняване на аспектите/равнищата на обекта съобразно с жанровата му природа, чрез чието тълкуване питането получава отговор;
Разбирането на въпроса естествено води до посочване на местата, в които се съдържа отговорът и до уточняването на аспектите, от които се тълкува. Това предполага добра предварителна ориентация в текстовата реалност. Тези дейности подготвят формулирането на тезата и разгръщането на аргументите. В тезата и аргументите се откроява спецификата на текста обект, т.е. жанровата форма и начините, с които авторът на литературна или на фолклорна творба постига намеренията си.
1.3. Отчетливо заявена теза, адекватна на въпроса и на обекта; обособяване на подтези
Пример за варианти на теза на въпроса Какъв смисъл е вложен в образа на дома в “Да се завърнеш в бащината къща”. Разгърнат отговор: Той е пространството на невъзможното завръщане, на разрушените илюзии, на обезсмислените надежди
(1). Домът не е пристан, убежище, място на човешката защитеност и интимност
(2). Той откроява непреодолимата самота на героя, която се изживява като съдба и предопределеност, като изкупление
(3). Съкратеният вариант се свежда до надредната теза в първото изречение. Съжденията в следващите – т.е. подтезите, се въвеждат в аргументативната част.
1.4. Аргументиране на тезата/подтезите. Структуриране и логическа връзка между тези и подтези; теза и аргументи, аргументи и подтеза.
Позоваването на текста е необходимо, но не бива да “тежи” повече от разсъжденията. Когато обектът е художествен текст, най-често се цитира стих, строфа, фигура на езика, синтактична цялост, фразеологично словосъчетание. Не е препоръчително цитатите от епическа творба да са дълги, напр. абзац; могат да се подберат характерологични изрази на героите или на повествователя. Позоваването чрез преразказ е допустимо при отговор на въпроси за епически жанрове – в този случай преразказът е кратък, чрез него се уточняват контекстът на отрязъка, фрагментът, върху който са съсредоточени интерпретаторските усилия.
Друг вид позоваване е описание на структура или на елементи от структурата – напр. Поетическият текст”…” се състои от … строфи; първият стих се повтаря в края. Повестта “…” се състои от … глави, подредени хронологично; Описанието на пейзажа/портрета на героя от повестта “…” визира (сезона, очите и т.н.). Позоваването чрез описание винаги се следхожда от разсъждения за функциите на описаното. По такъв начин аргументите добиват конкретност и плътност. “Помниш ли, помниш ли…” на Д.Дебелянов се състои от две осемстишни строфи, чийто първи стих се повтаря. Последователно е спазена кръстосаната рима. Това описание е необходимо за отговор на въпроса „Каква е ролята на спомена за героя в елегията?”. Отговорът: Споменът е неговата съкровеност, вместилище на изживяно щастие и радост, на изживени мигове на безметежност; споменът е блян по непостижимото; той е другото, контрапунктът на настоящето. Но споменът е и носталгия и въпросът за спомнянето на героя в елегията отвежда към мисълта, че същинското живеене принадлежи на миналото, че това живеене е невъзможно, че грехът и вината са белязали настоящето с безперспективност, безотрадност и самота. Спомнянето – то е носталгия по живот, тиха радост и смирение, сетна опора; спомнянето – изблик на човешката съкровеност. И понеже всяка от подтезите се аргументира чрез разсъждение върху структурните нива, описанието, за което споменахме, позволява да се акцентува значителността на спомнянето, както и съдържанието на спомена – той е неотделим от тихия двор – чрез контекста – от райската градина на “самото неподвижно детство” (по Гастон Башлар). Повтореният стих остойностява и двора/дома, и спомнянето. В римуваните думи (двор-затвор, вишни-лишни) отзвучават някогашни радости, сегашна и бъдеща, вечна безотрадност, защото състоянието на лирическия герой – “заключеник в мрачен затвор”, онищостява интимното пространство, вгражда го в този затвор, обезсмисля спомена.
Позоваването на литературната творба или на който и да е друг източник е точно и коректно. Изискванията са относими не само към цитата, а и към описанието и преразказа. Точността означава позоваването да е в много сигурни връзки с обекта, да не си разрешава никаква волност по отношение на съдържанието/значението, никакво привнасяне на персонални визии. Точността на позоваването при цитиране се разбира буквално като предаване на чуждото слово. Позоваването е коректно, когато не допуска деформиране, манипулиране на смисъла.
2. За структурата:
2.1. Встъпителна част;
2.2. Същинска част: теза (подтези), аргументи;
2.3. Заключителна част.
Тази група критерии не се нуждае от обстоятелствени пояснения. Встъпителната и заключителната част са факултативни елементи на съчинението. Тезата и аргументите напълно изчерпват изискванията на жанра.
3. Езиков стил, правопис, пунктуация, графика – те са от изключителна важност, независимо какъв текст пишем – реферат, курсова работа или отговор на въпрос.
Конкретно при отговора на въпрос езиковият стил наподобява стила на литературнокритичната статия/изследнане, той е научен. В отговора пишещия спазва всички регламентирани книжовни норми за пунктуация и за правопис. Основното глаголно време е сегашно, наклонението – изявително. Основна изказова форма е третолична (той-форма). Графиката откроява структурните елементи на съчинението. Всеки микротекст се обособява в абзац: тезата, всяка подтеза с аргументите. Това се отнася и за незадължителните уводни и заключителни части, дори те да са само от едно изречение.
