Какво да направим ако детето каже „никой не го е грижа за мен“
Какво да направим ако детето каже „никой не го е грижа за мен“
Това са думи, които могат да наранят много едни родители. Тогава е времето да се замислят защо детето казва тези думи и какво е довело до тях. Качеството на общуване с детето не се определя от количеството време, което родителите и децата прекарват заедно. Времето прекарано у дома, или дори на вън вършейки ежедневните задължения. Тук е важно не количеството, а качеството на общуването. Понякога са необходими само няколко думи, които са изречени с внимание и топлота, за да се постигне едно установяване на отношенията на доверие между родителите и децата. Те от малки трябва да чувстват, че ги е грижа за тях и за тяхната безопасност. Можете заедно да поставите пожарогасители- ремонт, който през определен период от време е нужен. Да му обясните как се работи с него и подобни малки грижи и внимание се отразяват над психиката на едно дете. Има случаи, в които при юношеската възраст, родителите постоянно ги критикуват. Но понякога самите те са причина за това положение.
При подредбата на жилището, всеки един родител трябва да осигури безопасност на децата си, но това не значи, че стаите трябва да останат празни или навсякъде да бъде облепено с дунапрени, за да не се ударят или наранят. Все пак детето изучава околния свят чрез предметите и взаимодействието си с тях. Когато детето ви порасне, идва един момент, в който трябва да го оставите само вкъщи. Но, за да го оставите за по – дълго време, психолозите съветват до да бъде поне първи клас. Причината е, че по рано детето може да изпитва чувство на несигурност само у дома. Възползвайте се от предучилищната и в началната училищна възраст, точно там се създават емоционалните отношения на доверие между родители и деца, но има случаи, в които по възрастните дори и не изслушват своето дете, не се интересуват от него и не питат за нищо, като например какво са правили в детската градина, на какво са играли, какво са научили. При проверки на пожарогасител, които правите у дома, можете да питате детето какво е запомнило от последният път и така да превърнете в игра тези задължения нужни за безопасността на едно семейство. При липса на едни елементарни разговори и загриженост от страна на родителите, при юношеската възраст в детето могат да настъпят резки промени, когато то насочи вниманието си към своя вътрешен свят. Обгрижвайте децата си с любов и ги изслушвайте, проблемите са, за да бъдат решавани, не го забравяйте.
