Малката – „ГОЛЯМА” Естония
Може би голяма част от вас се чудят как е възможно една малка прибалтийска държава да се превърне в „Технологичен гигант” само 20 години след признаването на независимостта ѝ от бившата СССР.
През последните 20 години, Естония непрестанно изненадва Европа и света. На фона на държавите, в това число и България, които избраха „плавния преход”, с голяма увереност и още по-голям риск, Естония проведе и продължава да провежда една собствено-създадена „шокова терапия”.
Мнозина смятаха тази стъпка на прибалтийската република за лудост. Въпреки това мрачните прогнози, предвещавани от социкономисти, се оказаха повече от грешни и докато всички останали източни държави си говореха за европейска интеграция, естонците изградиха една прекрасна държава с ред, чистота и лидерска позиция в уеб технологиите.
В самото начало на прехода, България и другите източни държави, превъзхождаха малката република, благодарение на по-големите си пазари и ресурси. Естонците не могат да се похвалят с невероятни природни дадености, а и малката територия на страната не позволява особено голяма индустрия. Явно обаче, те са една от малкото страни, които знаят какво е да направиш от нищо, нещо. Какво правят малките бизнеси с миниатюрни бюджети, когато на пазара се борят гиганти с безкрайни банкови сметки? Инвестират онлайн. Ерата на Интернет отвори множество нови възможности за по-малките “играчи” на пазарите. Същото прави и Естония.
В началото, в Естония била въведена единна електронна система, обхващаща всички видове държавни услуги, но възникнал проблем. Той се състоял в това, че за да се съкрати голяма част от администрацията, трябвало гражданите да бъдат подтикнати към новата система. След дълги размисли, Естония решила, че всеки, който се сдобие с компютър ще получи безплатен електронен подпис.
Естонската електронна система не само се оказва успешна, но тя и до днес работи с пълна сила. Нещо повече, естонските граждани и бизнеса имат достъп до 700 електронни услуги. Сред тях място намира и „електронното училище”. В Естонската Република голяма част от училищата са оборудвани с интерактивни дъски, а хартиените дневници и ученически бележници са заменени с онлайн такива.
За подобен тип обучение в България, се сещам само за едно висше заведение, което дори не е държавно. Какво остава тогава за бедните, в буквалния и преносен смисъл държавни училища…?
Българското Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, определя електронното правителство като елемент от прехода от индустриално към информационно общество като средство за модернизиране на държавната администрация. Стратегията за електронното правителство е въведена още през 2002 година, която започва с обещанието на държавата за прилагане на данъчните принципи за добро, ефективно и демократично управление. Десет години след въвеждането на тази стратегия от българско електронно правителство няма и следа.
Липсата на глобален мироглед у българина и афинитета му към битовизма, може би са причините за „спрялото ни развитие”. Естония, контрастираща на нашата българска действителност, заема място сред първите 15 държави по икономическа свобода, част е от първите 30 държави в света с най-ниска корупция и е на 17 място от 138 държави по индекс за правене на бизнес според Световната банка.
Няма как да не ни е болно, че въпреки възможностите, които има страната ни, да се развиваме към добро, въпреки “гъмжилото” от специалисти в сферата на математиката и високите технологии, България не може да се похвали със световни проекти от типа на “Skype” – създаден от естонци, нито пък може да се похвали с нормална информационна среда в собствената ни администрация. Още по-болно може да ни стане ако се разходим по централните улици в столицата на Естония – Талин. Или по-скоро, болно ще ни стане в момента, в който излезем от летище София и се огледаме.
Има една приказка, която може би най-добре описва нашата ситуация – “Искай, за да получиш”. И докато не се научим да искаме, може би никога няма да се намери някой достатъчно можещ и съвестен, който да ни даде.
