История и устройство на пианото
Пианото, царственият инструмент
Епохата на старите клавишни музикални инструменти свършва с навлизането на пианото, което царува през XIX век.
Пианофортето се появява в Италия в края на XVII век под странното наименование gravi-cembalo col piano e forte, тъй като за разлика от клавесина, на него може едновременно тихо (piano) и силно (forte).
Когато натиснем клавиш на дадено пиано , те са от 85 до 88 на брой, по един за всяка нота, той задвижва дървено чукче с глава от кече, което удря струната и произвежда определен звук. В зависимост удара звукът може да бъде много – тих и нежен или много – силен. Щом пръстът отпусне клавиша, заглушител от кече спира трептенето на струната, което позволява да се свирят нотите една след друга с голяма бързина. Благодарение на три педала звукът може да се усилва, намалява посредствум струната (съоръжение благодарение на което се намалява силата на звука и се променя неговият тембър при пианото това са педалите които задействат сурдината) или да се поддържа на една и съща височина.
Очевидни са предимствата на пианото над клавесина, чийто звук винаги е с една и съща сила. Заради богатството и красотата на своето звучене то се е наложило много бързо.
Между клавишите за най – високите и най – ниските звуци има много голямо разстояние, което предлага множество комбинации. Лявата и дясната ръка могат да изпълняват различни мелодии, някои музикални пиеси дори се пишат за четири ръце.
Именно тези качества превръщат пианото в любим инструмент за музикантите от романтизма – както за изпълнителите , така и за композиторите.
Има различни видове пиана. От концертните зали познаваме импозантните рояли с широка хоризонтална структура (наследена от клавесина). В домовете най – често се среща правото пиано (тогава механизмът е вертикален) или пиана със средни размери (с половин или четвърт крило).
Прародители на пианото
Клавесинът се появява в края на XV век в Италия и бързо се разпространява в европа, тъй като на него могат да се изпълняват и солови песни, и оркестрови партии, да акомпанира на глас или на инструмент.
Окончателната му криловидна форма се утвърждава в епохата на барока. Той притежава една, две или много рядко, три клавиатури. Струните му се докосват до езичета, на върха на които има втъкано перце и се задействат от клавиши. Забравен през XIX век след изобретяването на пианото, той е преоткрит от някои пионери на странната музика. Наистина само на клавесин може да се постигне взаимодействието на разнообразен репертоар и по – специално в шедьоврите на Бах, Рам и Купрен.
Може да се каже че широко разпространеният през същата епоха снипет е малко братче на клавесина. Той има много нежно звучене.
Верджиналът, чийто звук е по – остър, е бил бил предпочитан най – вече в Англия.
Първият клавишен инструмент от края на средновековието и прекият прародител на пианото е клавикордът.
